Все повече хора си задават въпроса не само кога ще настъпи моментът на пенсиониране, но и какъв ще бъде реалният размер на бъдещите им доходи. Макар официалните разчети да се извършват от Националния осигурителен институт, всеки има възможност сам да направи приблизителна оценка, стига да познава основните принципи на изчисление.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя по правила, разписани в Кодекса за социално осигуряване. В основата на формулата стоят два ключови показателя – осигурителният стаж и осигурителният доход. Те отразяват съответно продължителността на участие в системата и размера на направените осигурителни вноски през годините.
Съществен елемент в изчислението е т.нар. доход, от който се определя пенсията. Той не съвпада директно с получаваната заплата, а се формира по специална методика. На практика този доход се получава, като средномесечният осигурителен доход за страната за последните 12 месеца преди пенсиониране се умножи по индивидуалния коефициент на конкретното лице. Именно този коефициент показва дали човек се е осигурявал на ниво над или под средното за страната.
Индивидуалният коефициент се изчислява по различни методики в зависимост от периода на пенсиониране, което означава, че дори хора с еднакъв стаж могат да получават различни суми. След като се определи базовият доход, той се умножава по годините осигурителен стаж, като за всяка година се прилага определена тежест – в последните години около 1,2%, а при определени условия достига до 1,35%.
Така крайният размер на пенсията зависи пряко както от продължителността на трудовия път, така и от нивото на доходите, върху които са правени осигуровките. За по-голяма яснота може да се направи ориентировъчен пример. Ако средномесечният осигурителен доход за страната за последната година е приблизително 770 евро, а индивидуалният коефициент е 1,2, тогава базовият доход за изчисление би бил около 924 евро. При 40 години осигурителен стаж и тежест от 1,2% на година, приблизителният размер на пенсията би достигнал около 440–450 евро месечно. Това, разбира се, е ориентировъчна стойност, която може да варира според редица допълнителни условия.
На практика често се наблюдават разлики между пенсиите на хора с еднакъв стаж. Основната причина е различният индивидуален коефициент, който отразява нивото на доходите през активния трудов период. По-високите доходи водят до по-висок коефициент и съответно до по-голям размер на пенсията, докато по-ниските осигурителни доходи дават по-скромен резултат.
Законодателството предвижда и корекции в зависимост от момента на пенсиониране. При по-ранно излизане в пенсия сумата се намалява с 0,4% за всеки месец, който не достига до изискуемата възраст, като това намаление остава за целия период на получаване. В същото време, ако човек продължи да работи след придобиване на право на пенсия, всяка допълнителна година носи увеличение – обикновено между 3 и 4% годишно, което може значително да повиши крайния размер.
Независимо от направените изчисления, съществуват минимални и максимални прагове. Минималната пенсия се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а максималната е ограничена с таван, който също се актуализира периодично според икономическите условия.
Макар ориентировъчните сметки да дават добра представа, най-точната информация остава тази, предоставяна от Националния осигурителен институт. Чрез персонален идентификационен код всеки може да направи справка за натрупания си стаж, осигурителния доход и прогнозния размер на бъдещата пенсия.
В крайна сметка изчисляването на пенсията не е невъзможно, но изисква разбиране на основните елементи. Най-важното правило остава непроменено – колкото по-дълго и върху по-висок доход се осигурява човек, толкова по-висок доход може да очаква след края на активната си трудова дейност.
Вашият коментар