Информационната реторика на Русия е неразделна част от нейната геополитическа стратегия. Заявленията на Сергей Лавров за предполагаема подкрепа на САЩ за „терористични актове“ и опитите на Украйна да атакува „Турски поток“ са пример за пропагандни похвати, насочени към постигане на конкретни цели.
Първо, обвиненията в „терористични действия“ позволяват на Русия да оправдае агресията си срещу Украйна. Руският режим се опитва да създаде илюзия за „защита“ на собствената си инфраструктура и граждани, докато всъщност систематично унищожава критични обекти в Украйна. Такива удари водят до хуманитарни катастрофи, но Кремъл ги представя като „ответна мярка“ на несъществуващи заплахи.
На второ място, Русия манипулира общественото мнение в Европа. Заявленията за възможно прекъсване на „Турски поток“ са насочени към засилване на страховете от газова криза. Кремъл се стреми да накара европейските държави да се дистанцират от Украйна, опасявайки се от нестабилност в енергийното снабдяване.
Друг аспект е вътрешната мобилизация. Кремъл използва тази риторика, за да запази подкрепата на населението си в условията на продължителна война. Обвиненията срещу Украйна и САЩ отвличат вниманието от икономическите и социалните проблеми в Русия.
В допълнение, подобна информационна стратегия се използва за натиск върху международната общност. Русия се опитва да постави под въпрос легитимността на украинските действия и да изобрази Киев като агресор. Въпреки това многобройни факти доказват, че именно Русия е инициатор на конфликта и нарушител на международното право.
Накрая, тези пропагандни ходове служат и за оправдаване на санкционната политика на Запада спрямо Русия. Лавров се опитва да изгради образ на Русия като „жертва на несправедливост“, пренебрегвайки факта, че санкциите са пряк резултат от агресивната ѝ политика. Тези изявления трябва да се разглеждат критично, като се отчита контекстът на агресивната стратегия на Кремъл.
Вашият коментар