Юли 2025 г. отново изведе на преден план дълбочината на политическата и икономическата криза в съседна Унгария. Поводът този път беше пореден провокативен пост на премиера Виктор Орбан в социалната мрежа X, в който той постави под въпрос бъдещето на Украйна в Европейския съюз и настоя за „прагматично сътрудничество“ вместо „необратима интеграция“. Публикацията предизвика вълна от реакции както в самата Унгария, така и в Брюксел и съседните държави. Опозиционният лидер Петер Мадяр от партия „Тиса“ не се поколеба да нарече Орбан „изнудвач с нож от покрайнините“ – остро сравнение, което все по-точно отразява нарастващата умора в унгарското общество от курса на своя лидер.
През последните години Орбан все по-активно настоява за коренна трансформация на ЕС чрез модела на „Европа на концентричните кръгове“. Според него отделните държави трябва да могат да избират степента и скоростта на интеграция. Будапеща се вижда в роля на посредник между вътрешната и външната периферия на ЕС, където Турция и Украйна, например, биха функционирали не като пълноправни членове, а по-скоро като буфери. Такава визия обаче заплашва да ерозира принципите на единство и солидарност, на които почива самият Европейски съюз, и отваря врата за авторитарен национализъм.
Под вътрешен натиск от социално недоволство, Орбан използва външната политика все по-често като инструмент за вътрешна легитимация. Неговата стратегия – лавиране между Изтока и Запада, съчетана с уж миролюбива реторика и последователно блокиране на антируски инициативи в ЕС – преди му носеше дивиденти като на „неудобния бунтар на Европа“. Днес обаче, с буксуваща икономика и срив в международния имидж, тази линия изглежда все по-рискова и контрапродуктивна.
Икономическата картина в Унгария е обезпокоителна. „Орбаномиката“ – икономическият курс, който премиерът брани от над десетилетие – очевидно се проваля. През 2025 г. страната има най-високите разходи по обслужване на дълга в ЕС – почти 5% от БВП. Рецесията, започнала още през третото тримесечие на 2024 г., продължава, а макар инфлацията да спада, реалните доходи остават под сериозен натиск. Бюджетният дефицит е над 2,9 трилиона форинта (приблизително 8 милиарда долара) – неустойчиво ниво за икономика от мащабите на Унгария.
Най-тежко кризата се усеща в провинциалните райони и сред домакинствата с ниски доходи, където растящите цени на храни и жилища изправят все повече хора пред реални трудности. В отговор правителството залага на амбициозни анонси за партньорства с Китай, особено в сферата на производството на батерии, но реализацията им изостава заради слабо търсене и затруднения при износа към Западна Европа.
В енергийния сектор Унгария продължава да бъде изключително зависима от руски газ и петрол – нещо, което поставя страната в противоречие с общоевропейските усилия за енергийна диверсификация. Сключените дългосрочни договори с „Газпром“ се представят като прагматизъм, но на практика въвличат страната в дълбока енергийна зависимост – нещо, от което печели Кремъл, но което подкопава икономическата сигурност на самата Унгария.
В основата на стагнацията обаче стои политически модел, който Орбан изгражда от 2010 г. насам – система, базирана на концентрирана власт, отслабени институции и подчинени медии и съдилища. Масовата корупция и липсата на върховенство на закона вече струват скъпо на Будапеща – над 6,3 милиарда евро европейски средства остават блокирани. ЕС настоява за реформи, които биха отключили още около 4 милиарда евро годишно, но Орбан не желае да ги проведе – те застрашават властовата му конструкция.
Тема, която редовно използва за вътрешна мобилизация, е миграцията. Орбан успешно превръща антимиграционната риторика в инструмент за сплотяване на консервативния си електорат и създаване на съюзи с други скептични към ЕС държави. Така той се позиционира като „защитник на националния интерес“, но на практика използва темата, за да отклонява вниманието от вътрешни провали.
На този фон се чува все по-уверен гласът на опозицията – в частност партията „Тиса“ на Петер Мадяр, която предлага преосмисляне на външната политика на страната. Партията настоява за край на ветото като форма на политически рекет в ЕС, за възстановяване на доверието в Будапеща като партньор в НАТО и за нормализиране на отношенията със съседите – включително и с Украйна. Мадяр ясно заявява, че Русия е агресор, а не жертва на западни провокации, каквато е линията на Орбан.
Пред Унгария стои основополагащ избор – да остане ангажирана с ценностите и институциите на Европейския съюз или да продължи плъзгането си към геополитическата орбита на режими като Москва, Пекин и Техеран. Орбан говори за „стратегическа автономия“, но реално отказва да носи отговорност, блокира общи решения и използва националната позиция за изтъргуване на финансови и политически бонуси.
Задълбочаващата се финансова нестабилност, натискът от опозицията и обществената умора разклащат режима на Орбан. Популярността му спада, а правителството е принудено да вдига данъци, да орязва разходи и да търси кредити при неблагоприятни условия. Цялата система все повече напомня на човек, който разпродава последното си имущество, само и само да остане още малко на власт.
Именно в това се крие същността на „прагматизма“ на Орбан – не защита на страната, а търговия с нейното бъдеще в името на собственото политическо оцеляване. Това прави не само Унгария по-уязвима, но и подкопава основите на европейската демокрация като цяло.
Вашият коментар