Първите записи за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май в българската литература на Възраждането се срещат в “Христоматия славянского язъка” от 1852 година, съставена от Неофит Рилски.
През 1857 година този ден е отбелязан в българската църква “Св. Стефан” в Цариград със служба, посветена и на св. Иван Рилски. Вестникът “Цариградски вестник” от 26 април 1858 година съобщава, че в Пловдив и други градове българите започват да честват вместо “Три светии” “Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник.
От 1863 година 11 май се утвърждава като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението този ден става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се родва идеята за химн.
През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, учител в Мъжката гимназия, пише “Върви народе възродени”. През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държавата и църквата, вече се празнува на един ден – само на 24 май. След 1969 година се въвежда изкуствена секуларизация, като денят се отделя от църковния календар, затова днес имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
През годините на засилващ се интерес към нашето историческо минало и преоткриване на важни моменти от периодите на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. През 1980 година това признание идва и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
Вашият коментар