На 13 септември 1996 г. българската общественост бе развълнувана от едно значимо културно събитие – оригиналът на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски беше временно върнат в страната от анонимен дарител и представен в Националния исторически музей.
Този акт предизвика огромен интерес сред учени, историци и обикновени граждани, тъй като ръкописът на Паисий символизира духовната съкровищница на българското Възраждане и националната идентичност.
Ръкописът е създаден през 1762 г. от българския монах Паисий Хилендарски в манастира Хилендар на Света гора, Атон. Творбата представлява първия опит за систематизирана история на българския народ, която призовава към самосъзнание и национална гордост по време на османското владичество. Тя има огромно символично значение, вдъхновявайки поколения българи в стремежа им към просвета и свобода.
Оригиналният ръкопис на Паисий е съхраняван дълги години в българските манастири на Атон, но достъпът до него е бил ограничен. На 12 септември 1996 г. той е донесен анонимно в България, като самият факт на дарението остава мистерия. Този жест е възприет като израз на уважение към българската култура и история, но също така повдига въпроси за опазването на ценни исторически ръкописи извън страната.
В Националния исторически музей оригиналът е изложен за кратко, позволявайки на широката публика да се докосне до първата систематизирана история на българския народ и да усети величието на словото на Паисий. Това събитие предизвиква вълна от медийно внимание и множество дискусии сред историците относно опазването на културното наследство и значението на „История славянобългарска“ за националната памет.
След това ръкописът е върнат обратно в Хилендар, спазвайки монашеските и дипломатически правила за съхранение на светогорските реликви. Краткото му пребиваване в България оставя траен отпечатък в националната културна памет и напомня за непреходната стойност на българската история и литература.
Вашият коментар