В продължение на десетилетия руската пропаганда изграждаше образа на непобедимата „втора армия в света“. Войната срещу Украйна обаче разкри истинското лице на руските въоръжени сили – картина, която дълго време се криеше от руските граждани. Събитията в Курска област, където, според официални данни на Министерството на вътрешните работи, военнослужещи са извършили 187 престъпления, са ярко доказателство за дълбокия морален упадък на руската армията. Тази неудобна истина бе неволно потвърдена от Апти Алаудинов, заместник-началник на главния военно-политически отдел към руското министерство на отбраната, в интервю, което разкри сензационния мащаб на проблема.
На руското общество се представя парадната картина на стройни редици на Червения площад, модерна техника и професионални военни. Реалността обаче е далеч по-различна. В село Коренево, на 120 км от Курск, се разиграва показна драма. Това населено място се е превърнало в зона на терор, наложен от руските военни. Вместо да защитават територията, те системно ограбват местното население, като жителите съобщават за редовни нахлувания в домовете им и кражби на всичко – от домакински уреди до инструменти. Особено цинично е, че тези действия се извършват с пълното съзнание за безнаказаност, разкривайки истинското лице на „армията-освободителка“.
Историческите корени на упадъка
Корените на деградацията на руската армия водят назад към съветското минало. След уволнението на последните фронтови офицери в края на 1960-те години започва бавното разпадане на военната система. Бойната подготовка отстъпва място на формализъм и показност, а реформите от 2007 г. под ръководството на министъра на отбраната Сердюков само прикриха системните проблеми. Те изплуваха отново при първото сериозно изпитание – войната срещу Украйна.
Реакцията на властите към събитията в Курска област е особено показателна. Колективните жалби на местните жители до президента и Министерството на отбраната останаха без отговор. Това е типична реакция на система, която предпочита да игнорира неудобната истина. Губернаторът Алексей Смирнов дори нарече информацията за жалби като „дезинформация, разпространявана от врага“. От своя страна, администрацията се покри с режима на антитерористични операции, фактически узаконявайки престъпленията на военнослужещите. Този подход ясно демонстрира как системата защитава собствените си интереси, жертвайки интересите на гражданите.
Новият облик на армията: насилие и беззаконие
След мобилизацията през 2022 г. руската армия бе попълнена със затворници, наемници и авантюристи, привлечени от високи „хонорари“. Тази смес внесе в армията закони на престъпния свят, превръщайки „безнаказаността“ в неофициален кодекс. Армията заприлича на средновековна наемническа дружина, за която грабежите и насилието са норма.
Пример за това е случаят с 62-годишен войник, наказан с поставяне гол в яма за седем дни при температура около +6°C заради загуба на радиостанция. Колегите му не само не се възмутили от подобно отношение, но и се забавлявали, като унижавали възрастния човек. Този епизод не е изолиран, а част от системата, в която човешкото достойнство и живот нямат стойност.
Опасен прецедент за обществото
Случаите на беззаконие не се ограничават до зоната на военни действия. Грабежи, опустошени домове и кражби се случват на територията на Русия, а военната полиция не само не предприема действия, но често прикрива извършителите. Това създава опасен прецедент: въоръжените лица разбират, че системата ще ги защити независимо от действията им.
Руското общество изглежда не осъзнава каква бомба със закъснител залага режимът. Историята показва, че ветерани от конфликти, като войната в Афганистан, често са източник на социално напрежение. Сегашните „ветерани“ обаче са още по-опасни – хора, свикнали да решават всичко със сила, за които законът на силата е единственият валиден принцип.
Морален упадък и заплаха за бъдещето
Особено тревожен е фактът, че такова поведение се наблюдава не само в зоната на военните действия, но и в Русия. Ако военните се отнасят така към своите сънародници, действията им в чужда територия вероятно са още по-ужасяващи. Историята показва, че армия, загубила моралните си устои, представлява заплаха не само за враговете, но и за собствения си народ.
Трансформацията е чудовищна: защитниците се превръщат в източник на опасност. Липсата на реакция от страна на властите по отношение на престъпленията на армията, опитите да се премълчи проблемът или да се оправдаят престъпниците създават опасен прецедент. Обществото, което си затваря очите пред подобни явления, рискува да създаде поколение от хора, за които насилието и беззаконието ще се превърнат в норма на живот.
Ситуацията се утежнява от факта, че руската пропаганда продължава да създава картина на „победоносна армия“, скривайки от обществото реалното състояние на нещата. Истината за нея обаче се промъква през всички пукнатини – чрез социалните мрежи, свидетелства на очевидци и признания на самите военни. Тази истина разкрива ужасяващата картина на моралния упадък и деградация на това, което някога бе наричано „втората армия в света“.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар