Основният проблем на бюджета за 2025 г. не са приходите, а прекомерните разходи, които водят до значителен дефицит, изискващ намаляване до 3% от БВП. Въпреки това управляващата коалиция не представя конкретни мерки за ограничаване на бюджетните разходи.
Икономически експерти и представители на опозицията, включително ПП-ДБ, изразяват съмнения относно ефективността на предложените от Министерството на финансите мерки. Според тях акцентът върху борбата със сивата икономика и увеличаването на приходите от акцизи не е достатъчен за покриване на бюджетния дефицит.
Една от идеите предвижда бензиностанциите да вписват регистрационните номера на автомобилите върху касовите бележки, за да се предотвратят злоупотреби с ДДС. Според Българската петролна и газова асоциация (БПГА) обаче, подобна практика е трудно приложима и би довела до допълнителни разходи за малките бензиностанции. Вместо това, от бранша предлагат опростена система за отчетност пред НАП чрез „разширен касов бон“.
Според Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) мерките за изсветляване на икономиката няма да компенсират бюджетната дупка от 18 млрд. лв., а очакването за 6% ръст на икономиката е нереалистично. Те настояват за значително орязване на разходите в редица бюджетни сектори.
От ПП-ДБ предлагат четири конкретни мерки за намаляване на разходите:
Пенсиониране на държавните служители в пенсионна възраст, които продължават да заемат длъжности в администрацията, като изплащането на обезщетенията при напускане да бъде разсрочено. Също така предлагат освобождаване на около 4000 служители в МВР, които вече получават пенсия и заплата едновременно.
Постепенно въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители, включително тези в МВР, като преходният период бъде шест години. Това би намалило натиска върху пенсионната система.
Оптимизация на държавната администрация чрез цифровизация и електронно управление, с цел намаляване на разходите и подобряване на ефективността.
Провеждане на обществени поръчки за снабдяване на лечебни заведения, вместо финансиране чрез НЗОК, за да се намалят разходите в здравния сектор.
Икономисти и представители на частния сектор изразяват опасения, че рязкото увеличение на заплатите в сектора „Сигурност“ с 30-50% ще създаде допълнителен натиск върху държавния бюджет и ще изостри дисбаланса между публичния и частния сектор.
АИКБ предупреждава, че неконтролираното нарастване на бюджетния дефицит може да доведе до тежка икономическа криза, подобна на тази в Гърция преди десетилетие.
От Българската предприемаческа компания (БЕСКО) предлагат алтернативни решения, като привличане на частни инвеститори за изграждане на инфраструктурни проекти вместо директно финансиране от бюджета. Подобна идея се подкрепя и от ИТН, които предлагат концесиониране на магистрали с цел намаляване на капиталовите разходи.
Допълнителен вариант за увеличаване на приходите, предложен от Института за пазарна икономика, включва значително завишаване на тол-таксите за транзитния транспорт. В същото време те настояват за преразглеждане на планираните увеличения на заплатите в бюджетния сектор и на субсидиите в земеделието.
Според експертите сегашната ситуация изисква спешни реформи в публичния сектор, за да се избегне финансово дестабилизиране на държавата.
Вашият коментар