3 март 2026 г.
Политическата линия на министър-председателя на Унгария Виктор Орбан се превърна в един от най-спорните фактори за вътрешното единство на Европейския съюз. На фона на пълномащабната руска агресия срещу Украйна Будапеща нееднократно блокира или забавяше ключови решения на ЕС — от санкционни пакети до финансова и военна помощ за Киев.
Този подход изглежда не само тактически, а стратегически — като връщане към модела на „балансиране“ между големите сили, който вече е оставил болезнени следи в историята на Централна Европа.
„Да избереш правилната страна“
Орбан често заявява, че Унгария трябва да „избере правилната страна“. В неговата интерпретация това означава отказ от нови санкции срещу Москва и дистанциране от военната подкрепа за Украйна, под лозунга за реализъм и защита на националните интереси.
Подобна логика напомня за периода на регента Миклош Хорти, когато през 1940 г. Унгария се присъединява към Тристранния пакт с надежда за териториални придобивки. Очакванията за „изгоден съюз“ завършват трагично — с катастрофата на 2-ра унгарска армия при Дон през януари 1943 г.
Корюковка и митът за „неутралитета“
Историческите паралели са и морални. В началото на март 1943 г. в украинския град Корюковка са убити около 6700 мирни жители. В операцията участват и подразделения на 105-а лека дивизия на унгарската армия заедно с нацистки формирования.
Този факт подкопава представата за „хуманитарен неутралитет“ и показва, че съюзът с агресор води до съучастие.
След войната Унгария плаща репарации съгласно Парижкия мирен договор от 1947 г., а страната попада в съветската сфера на влияние.
1956 г.: паметта за свободата
Унгарската национална идентичност е тясно свързана с революцията от 1956 г., когато хиляди унгарци загиват, а около 200 000 напускат страната след намесата на съветските войски.
Съветски съюз, чийто правоприемник е Руската федерация, тогава налага контрол със сила. Затова днешната по-мека реторика към Кремъл изглежда контрастна на фона на историческата памет.
Европейският избор
Днес Украйна защитава не само своята територия, но и принципа за неприкосновеност на границите в Европа. За ЕС подкрепата за тази защита е въпрос на историческа отговорност и стратегическа визия.
Европейският съюз е изправен пред избор: да съхрани солидарността си или да позволи на отделни лидери да блокират общите решения. Историята на ХХ век вече е дала достатъчно предупреждения за цената на краткосрочните политически сметки.
Вашият коментар