ГРУ на РФ може да е замесено в така наречения “хавански синдром”, който се наблюдава сред американските дипломати и служители на специалните служби.
Както се съобщава в разследване на The Insider, CBC News и Der Spiegel, през 2016 г. десетки американски дипломати, работещи в Куба, започват да се оплакват от влошено здраве – главоболие, световъртеж, влошаване на зрението и други подобни. Общото между тях е, че всички симптоми са се появили, след като са чули странен звук. Впоследствие това било наречено “хавански синдром”, а болестта започнали да идентифицират у държавни служители на САЩ и в други държави.
Журналистите успяват да установят, че “хаванският синдром” се появява навсякъде, където е имало посещение на агенти на ГРУ от военно поделение № 29155. Това подразделение се свързва с отравянето на Сергей и Юлия Скрипал през 2018 г. във Великобритания и на бизнесмена Емилиян Гебрев в България с нервнопаралитичното вещество “Новичок”.
Вероятно за тези атаки руснаците са използвали инфразвуково оръжие, което действа на големи разстояния. Журналистите намират частично потвърждение в документите – заместник-командирът на в/п 29155 на ГРУ Иван Терентиев е получил държавна поръчка за проучване на “потенциалните възможности на нелетално акустично оръжие по време на бойни действия в град”. Разследващите отбелязват, че няма преки доказателства за участието на ГРУ в тези атаки, но тези факти могат да подтикнат американските власти да възобновят разследването на “хаванския синдром”, тъй като официално делото е прекратено през 2023 г. поради липса на доказателства.
При положение, че главният готвач в руския ресторант “Mari Vanna” във Вашингтон вероятно е бил шпионин. Той е свързан и с “хаванския синдром”.
Преди да се премести в Съединените щати и да шеф готвач, руснакът Виталий Ковальов учи радиоелектроника във военен институт в Русия. През 2013 г. той започва работа в ресторант “Mari Vanna”. Агентка на ФБР си спомня, че е почувствала симптомите на “хаванския синдром” точно когато е разследвала делото на предполагаемия руски шпионин Ковальов.
Полицията на САЩ арестува мъжа през 2020 г. след преследване с висока скорост. Те откриват у него банкови извлечения, руски паспорт и устройство за изтриване на компютърни данни на автомобил. Ковальов прекарва повече от две години в затвора, признава се за виновен в бягство от полицията и се връща в Русия през 2022 г. Вероятно там са решили да се отърват от него – в смъртния акт на Виталий Ковальов е посочено, че е загинал в боевете в Украйна.
В САЩ вече е приет закон в подкрепа на жертвите на този синдром, а хората с потвърдени травми имат право на обезщетение. Отдавна е изказано подозрението, че пострадалите са били изложени на насочена енергия или микровълни, излъчвани от скрити устройства – възможност, призната в по-ранен доклад на американското разузнаване.
Американският военен следовател Грег Едгрийн, който разследва случаите на синдрома, заяви в предаването “60 минути”, че счита, че общата връзка между жертвите на синдрома е “връзка с Русия”: “Имало е някакъв момент, в който те са работили срещу Русия и са успели”. Той също така заяви, че официалната летва на доказателствата за руска намеса в САЩ е поставена твърде високо, доколкото неговата страна не желае да се “изправи пред много сурова истина”.
Сенатор Марко Рубио коментира въпроса на “Гласът на Америка” за “хаванския синдром” така: “На разузнавателната общност и предстои много работа, за да стигне до дъното на това кой и какво стои зад събитията, които навредиха, а в някои случаи и трайно извадиха от строя, наши дипломати, техни роднини и служители на разузнаването на много места по света. Сенатската комисия по разузнаването продължава да наблюдава работата на Независимата комисия за установяване на причините за “хаванския синдром”. Оставаме също така ангажирани да гарантираме, че засегнатите лица ще получат подходящи грижи и обезщетения.”
Западът отново се сблъска с последиците от руската шпионска дейност по цял свят. “Студената война” отдавна е преминала във втора фаза, която сега се характеризира с все по-брутални и неморални методи.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар