В светлината на последните събития на международната арена, особено в контекста на продължаващата война в Украйна и настоящите настъпателни действия на ВСУ в руската Курска област, интервюто на беларуския “лидер” пред руската държавна телевизия придобива особено значение. Това изявление, чиято цел беше да демонстрира непоколебимата подкрепа на Русия от страна на нейния най-близък съюзник, всъщност разкри дълбоките противоречия и проблеми в отношенията между двете страни.
Появата на непризнатия от цивилизования свят президент на Беларус по руската телевизия в разгара на кризата изглежда като отчаян опит на Кремъл да запази лицето си и да подкрепи угасващата вяра на руснаците в непогрешимостта на решенията на висшето ръководство. Вместо демонстрация на сила и единство обаче това интервю само подчерта неспособността на руското ръководство да реагира адекватно на настоящата ситуация и нарастващата зависимост на Минск от Москва.
Разсъжденията на беларуския лидер за “червените линии” и заплахите за сигурността не изглеждат като нищо повече от повторение на кремълските мантри. Тези изявления, особено относно готовността за използване на ядрени оръжия, само подчертават липсата на реален контрол от страна на Минск върху стратегическите оръжия, разположени от Русия на територията на Беларус. Това нагледно илюстрира степента, до която беларуският режим се е превърнал в марионетка на Москва, като е загубил дори подобие на суверенитет по ключови въпроси на националната сигурност.
Опитите да се придаде политическа тежест на нейното съществуване чрез аргументи за нарушаване на въздушното пространство от украински безпилотни самолети изглеждат особено неубедителни на фона на реалните събития в Курска област. Очевидно е, че беларуското ръководство панически се страхува да бъде въвлечено в пълномащабна война, осъзнавайки отлично несигурността на своето положение и нежеланието на армията да участва във военна авантюра.
Особено внимание трябва да се обърне на призивите за преговори и опасенията относно възможността за „смазване“ на Русия. Тези изявления показват нарастващото осъзнаване в Минск, че режимът на Путин може да не е в състояние да се справи със ситуацията. В този контекст беларуското ръководство изглежда се опитва предварително да определи примирителна позиция, за да не се окаже в лагера на окончателно победените в случай на провал на руската военна кампания. Интервюто също така нагледно показва, че режимът на силоваците в Беларус съществува единствено благодарение на подкрепата на Кремъл. След като Русия не е в състояние да подкрепя своя васал, беларуската система, изградена върху страха и репресиите, рискува да рухне под тежестта на натрупаните икономически и социални проблеми.
Важно е да се отбележи, че тази реч подчерта и дълбоките противоречия в самото беларуско общество. От една страна, официалната реторика продължава да настоява за тесен съюз с Русия и подкрепа на нейния външнополитически курс. От друга страна, все по-очевидно става нежеланието на значителна част от беларуското население и дори на елитите да бъдат въвлечени в продължителен конфликт, който може да има катастрофални последици за страната.
Икономическата зависимост на Беларус от РФ също играе ключова роля при формирането на позицията на Минск. Тази зависимост обаче става все по-обременителна със засилването на международните санкции срещу Русия и в резултат на това икономическото положение в двете страни се влошава. При тези обстоятелства беларуското ръководство се намира в изключително трудна ситуация, като трябва да балансира между необходимостта да поддържа подкрепата за Москва и опитите да сведе до минимум негативните последици от този съюз за собствената си икономика и международен авторитет.
Отговорът на беларуското ръководство на събитията в Курска област заслужава да се отбележи. Сдържаността и дори известна дистанцираност в оценките на тази ситуация показват желанието на Минск да се отдалечи от най-острите аспекти на руско-украинския конфликт. Това може да означава, че беларуските власти разбират опасността от по-нататъшна ескалация и се опитват да запазят поне минимално пространство за маневриране в бъдеще.
Въпросът за възможната употреба на ядрено оръжие, повдигнат в интервюто, изисква отделно внимание. Самият факт, че тази тема се обсъжда на толкова високо ниво, показва изключителната степен на напрежение в региона. Въпреки това резервите относно нежелателността на подобен сценарий и неговите катастрофални последици за всички участващи страни могат да се тълкуват като опит за смекчаване на реториката и оставяне на място за дипломатическо решение на конфликта.
Като цяло това интервю може да се разглежда като своеобразен сигнал не само за вътрешната аудитория на Русия и Беларус, но и за международната общност. От една страна, то има за цел да демонстрира “единството на лоялните един към друг съюзници пред лицето на външни заплахи”. От друга страна, по-внимателният анализ позволява да се видят в него признаци на нарастваща несигурност и търсене на пътища за излизане от настоящата ситуация. Така вместо да демонстрира силата и единството на съюзниците на Русия, тази реч само подчерта дълбоката криза, в която се намират Кремъл и неговите сателити. Беларуското ръководство, което някога се позиционираше като силно и независимо, се оказа слаб и зависим политически актьор, чието бъдеще зависи изцяло от капризите на покровителите на Москва.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар