Събитията от последните дни карат сериозно да се замислим за бъдещето не само на Украйна, но и на цялата система на международните отношения. Телефонните разговори между президентите на САЩ, Русия и Украйна може да изглеждат като обикновена дипломатическа комуникация, но зад тях се крие опит за радикална промяна на ситуацията в полза на Русия и то за изключително кратко време.
Новото ръководство на Белия дом очевидно бърза. Тази спешност не е случайна — Тръмп иска да покаже бързи резултати, дори с цената на сериозни отстъпки пред Русия. Особено тревожно е, че в тези преговори Украйна не е пълноправен участник, а по-скоро наблюдател на решенията, които се вземат зад гърба ѝ. Всъщност Съединените щати се опитват да постигнат споразумение директно с Русия, оставяйки Украйна без надеждни гаранции за сигурност и в неутрален статут. Показателна е самата структура на преговорите: първо дълъг разговор с Путин, а едва след това — разговор със Зеленски, и то вече след постигнати споразумения. Това напомня за най-лошите примери на „голямата политика“, когато съдбите на цели народи се решават без тяхното участие. САЩ изглеждат готови да пожертват интересите на Украйна в името на бързото „решаване“ на конфликта..
В момента Володимир Зеленски се намира в изключително трудно положение. От една страна, той не може да игнорира американските инициативи. От друга — той прекрасно разбира, че Путин може да използва тези преговори като тактически ход. В разговора си с Тръмп украинският президент изрично изтъкна това, но изглежда, че опасенията му не бяха взети под внимание. Тръмп е настроен на бърза „победа“, дори тя да се окаже пирова.
Европейските лидери също изразяват сериозна загриженост за случващото се. Ръководителят на дипломацията в ЕС Кая Калас категорично изрази позицията си: всички споразумения, постигнати без участието на Европа и Украйна, са обречени на провал. Това не са просто думи, а урок, извлечен от горчивия опит на Минските споразумения, които така и не донесоха мир. Важно е да се отбележи паралелът с 1938 г., който проведе Калас. Тогава също се опитаха да умиротворят агресора чрез отстъпки и добре знаем как завърши това. Днес ситуацията в голяма степен е сходна: отново звучат призиви за бърз мир на всяка цена, отново се опитват да преговарят с агресора зад гърба на жертвата на агресията.
Изявлението на канцлера на Германия Олаф Шолц за неприемливостта на „диктувания мир“ показва, че Европа не е готова мълчаливо да наблюдава как се решава съдбата на континента. Европейските лидери осъзнават, че всяко необмислено решение, което не отчита интересите на всички страни, само ще влоши ситуацията в дългосрочен план. Самата идея, че един от най-сложните военни конфликти може да бъде разрешен с няколко телефонни разговора, изглежда наивна. Войната създаде твърде много проблеми, които не могат да бъдат решени с няколко телефонни разговора на най-високо ниво. Необходима е усилена работа, участие на всички заинтересовани страни и, най-важното, реални гаранции за сигурност.
В тази ситуация е особено важно да се разбере: това, което се случва сега, не е просто опит за бързо прекратяване на войната. Това е проверка за здравината на цялата система на международните отношения. Действията на САЩ показват, че ерата, в която една държава можеше еднолично да решава съдбата на други, е останала в миналото. Но какво ще я замени?
Вероятно ще видим укрепване на ролята на регионалните съюзи. Вече се забелязва как традиционните международни организации като ООН и НАТО губят своето влияние. Тяхното място постепенно заемат по-компактни, но ефективни съюзи на държави, свързани с общи интереси и проблеми на сигурността. В тази ситуация Украйна рискува да се окаже в опасно положение. Опитват се да ѝ наложат статут на буферна зона без реални гаранции за сигурност. Това е особено опасно, като се има предвид, че именно Украйна, а не Съединените щати, граничи с агресора. Всички споразумения, които не отчитат този факт, ще работят само на хартия.
Действията на новото ръководство на Белия дом изглеждат все по-хаотични и необмислени. Стремежът на всяка цена да се постигне бърз резултат може да доведе до катастрофални последици. Историята ни учи, че подобна спешност в международните отношения рядко води до добри резултати. Особено тревожна е липсата на прозрачност в преговорния процес. Много важни подробности остават скрити, а тези, които стават известни, предизвикват сериозни опасения. Например не е ясно какви точно гаранции за сигурност се предлагат на Украйна и доколко те са реалистични.
Анализът на предишните опити за уреждане на конфликти показва, че без участието на всички заинтересовани страни, без отчитане на регионалните особености и без реални механизми за контрол всякакви споразумения остават празни обещания. Минските споразумения са ярък пример за това. Днес има риск да се повтори същата грешка, само че в още по-опасна форма.
В тази сложна геополитическа игра Европа може да се окаже решаващият глас, който ще определи изхода на събитията. Държавите от европейския континент, особено тези, които са в непосредствена близост до Русия, знаят от първа ръка рисковете от необмислени компромиси. Историческият опит ги е научил, че политиката на отстъпки пред агресора неизменно води до катастрофа. Ето защо твърдата им позиция в подкрепа на Украйна и противодействието на опитите за скоропалителни споразумения с Москва могат да изиграят решаваща роля.
Украйна сега се намира в изключително трудно положение. Подкрепата на Съединените щати е от решаващо значение за продължаване на съпротивата срещу руската агресия, това е неоспорим факт. Въпреки това съществува реална опасност прибързаните решения на новото американско ръководство да обърнат в обратна посока всички придобивки, за които украинският народ плати толкова висока цена. В такъв момент е по-важно от всякога да се запази ясен ум и да не се поддаваме на натиск за вземане на бързи, но потенциално катастрофални решения.
В крайна сметка е необходимо да разберем главното — никакви дипломатически преговори на най-високо ниво не могат да променят фундаменталните реалии на случващото се. Украйна е суверенна държава със собствени национални интереси, боеспособна армия и народ, който през последните години демонстрира безпрецедентна воля за съпротива. Всички опити да се реши съдбата на украинската държава, без да се вземе предвид нейната позиция, неизбежно ще се провалят, защото именно украинците днес са на фронтовата линия, защитавайки не само собствената си независимост, но и бъдещето на целия европейски континент.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар