С въвеждането на еврото у нас внимание привлече един на пръв поглед дребен детайл – защо върху българските евромонети е изписано „стотинки“, вместо познатото в много държави „цент“. Отговорът се крие не в изключение от правилата, а в позволена от Европейския съюз езикова адаптация.
На общоевропейско ниво името на валутата е еднакво – „евро“. За стотната ѝ част обаче Европейската централна банка допуска държавите да използват наименования, съобразени с националния език и традиции. Така се отваря възможност за местни решения.
В България още преди приемането на еврото Българската народна банка и Институтът за български език към БАН уточняват, че в български контекст могат да се използват „цент“, „евроцент“, както и „стотинка“. Причината е практична – думата „стотинка“ е дълбоко вкоренена в езика и се възприема интуитивно като най-малката парична единица. Запазването ѝ цели по-лесно ориентиране в цените и по-плавен преход.
Затова и на националната страна на българските евромонети под 1 евро ще фигурира именно „стотинка“/„стотинки“. Решението е официално разрешено и не противоречи на европейските изисквания.
Подобен подход има и в други страни. В Гърция, например, вместо „cent“ се използва „лепто/лепта“ – традиционно местно название за дребна парична стойност. И в двата случая става дума за запазване на езикова приемственост, а не за отклонение от общата валутна рамка.
Фактът, че българският език използва кирилица, също играе роля. За езици с нелатинска писменост ЕС допуска по-свободни графични и фонетични решения, което обяснява както формата „евро“, така и избора на „стотинка“.
В крайна сметка използването на „стотинки“ не е куриоз, а знак, че общата европейска валута може да съжителства с националната езикова идентичност. Единството е във стойността, а езикът запазва паметта и културата.
Вашият коментар