В света на геополитическите игри, където всеки “ход” може да има далечни последици, изявлението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за необходимостта от връщане на Крим към състава на Украйна прозвуча като гръм от ясно небе. Това изказване не само подчерта сложността на турско-руските отношения, но и отново изведе на преден план ключовата важност на международното право в решаването на териториалните спорове.
Ердоган, изказвайки се пред участниците в Кримската платформа, ясно заяви: „Връщането на Крим в състава на Украйна е изискване на международното право.“ Тези думи, произнесени от лидер на страна, която мнозина смятат за, ако не съюзник, то поне приятелска към Русия държава, предизвикаха шок в Кремъл и възторг в Киев. Но за онези, които следят внимателно сложните ходове на турската външна политика, това изявление беше поредното потвърждение на майсторството на Ердоган да играе на няколко шахматни дъски едновременно.
Турция, намираща се на кръстопътя между Европа и Азия, винаги се е стремяла да извлече максимална полза от уникалното си геополитическо положение. От една страна, страната е член на НАТО и се стреми към по-тесни връзки с Европейския съюз. От друга – поддържа тесни икономически и стратегически отношения с Русия, от която зависи по отношение на енергетиката и туризма. В този контекст изказването на Ердоган за Крим може да се разглежда като умел ход в сложна дипломатическа игра.
Подкрепяйки териториалната цялост на Украйна, Турция демонстрира своята привързаност към принципите на международното право и солидарност със западните си съюзници. Това е особено важно на фона на последните разногласия със САЩ и други членове на НАТО по редица въпроси, включително покупката на руските системи за ПВО С-400. В същото време, като подчертава значението на защитата на правата на кримските татари, Ердоган се обръща към чувството на общност сред тюркските народи, което засилва позициите на Турция като регионален лидер.
Но би било наивно да се разглежда позицията на Турция само през призмата на морални принципи или етническа солидарност. Зад нея стоят и напълно прагматични интереси. Контролът на Русия над Крим значително засили позициите ѝ в Черно море, което противоречи на стратегическите интереси на Турция. Връщането на полуострова под контрола на Украйна би възстановило баланса на силите в региона, което би било по-изгодно за Анкара.
Интересното е, че въпреки острата реторика по отношение на Крим, Турция продължава да развива икономическите връзки с Русия. Още повече, Ердоган открито заявява намерението на Турция да се присъедини към БРИКС – група страни, в която Русия играе ключова роля. Това привидно противоречие всъщност е част от по-широка стратегия за превръщането на Турция в глобален геополитически и логистичен център.
Стремежът на Ердоган да балансира между различни центрове на власт често предизвиква раздразнение както сред западните партньори, така и в Русия. Но именно тази политика позволява на Турция да запази относителна независимост и влияние на международната сцена. В случая с Крим това означава възможност да играе ролята на потенциален посредник между Русия и Украйна, като същевременно запазва принципна позиция по въпроса за териториалната цялост.
Изявлението на Ердоган за необходимостта от връщане на Крим в състава на Украйна също така служи като напомняне, че дори страните, поддържащи тесни връзки с Русия, не са готови безусловно да приемат нейните действия, които нарушават международното право. Това е сигнал не само към Москва, но и към други държави, които може би смятат насилственото изменение на граници за допустим инструмент на външната политика.
За Русия позицията на Турция по Крим създава сериозни дипломатически трудности. Москва не може да си позволи открит конфликт с Анкара, като се има предвид стратегическото ѝ значение и ролята ѝ в контрола на проливите Босфор и Дарданели. В същото време игнорирането на изявленията на Ердоган е невъзможно, тъй като това може да се възприеме като признак на слабост.
За Украйна пък подкрепата от страна на Турция, макар и на ниво риторика, е важен дипломатически успех. Тя показва, че дори страни с тесни връзки с Русия не са готови да се примирят с анексията на Крим и продължават да разглеждат полуострова като част от украинската територия.
Позицията на Турция по кримския въпрос също подчертава нарастващата роля на страната в регионалната и глобалната политика. Ердоган умело използва географското положение и историческото наследство на Турция, за да укрепи влиянието ѝ, като едновременно се представя като член на НАТО, потенциален участник в БРИКС и защитник на тюркските народи.
В крайна сметка, изказването на Ердоган за Крим не е просто изразяване на позиция по териториален спор. Това е демонстрация на това как в съвременния свят дори страните, които балансират между различни центрове на власт, могат и трябва да се придържат към принципите на международното право. Това е напомняне, че геополитическите амбиции и „махинациите“ имат своите граници и че дори най-сложните конфликти трябва да се разрешават в рамките на установените международни норми.
За международната общност позицията на Турция по Крим трябва да бъде сигнал за по-решителни действия за възстановяване на териториалната цялост на Украйна. Ако дори страна с тесни икономически връзки с Русия открито заявява за необходимостта от връщане на Крим, това означава, че консенсусът по този въпрос става все по-широк.
В заключение трябва да се отбележи, че въпреки сложността и противоречивостта на турската външна политика, по въпроса за Крим Ердоган демонстрира привързаност към фундаменталните принципи на международното право. Това още веднъж потвърждава, че дори в свят, доминиран от прагматични интереси и сложни геополитически сметки, уважението към териториалната цялост на държавите и международните норми остава основен камък на стабилния световен ред.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар