България може да посрещне началото на новата година без одобрен държавен бюджет и да продължи да работи в този режим поне до началото на лятото, ако се стигне до предсрочни парламентарни избори. Това коментираха икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика и финансистът Левон Хампарцумян в ефира на bTV.
По думите им държавното управление няма да блокира, но ще функционира без ясна посока – с ограничени възможности за вземане на дългосрочни решения и без политическа визия. Николов посочи, че при избори в края на февруари или началото на март и последващи преговори за съставяне на кабинет, приемането на нов бюджет преди юни изглежда малко вероятно. До тогава страната ще разчита на т.нар. удължителен бюджет.
Икономистът подчерта, че подобна ситуация не е непозната и сама по себе си не води автоматично до финансова криза, тъй като съществуват инструменти за временно финансиране. По-сериозният риск, според него, е свързан с вградените в законодателството автоматични увеличения на разходите – като ръст на заплати в държавния сектор и пенсиите.
Николов предупреди, че при липса на изрично решение на парламента за спиране на тези механизми може да се стигне до сериозни дисбаланси – нарастващи разходи без ясно финансово покритие. В подобен сценарий инвестиционните разходи вероятно ще бъдат първите засегнати, докато финансирането за секторите сигурност и отбрана ще бъде запазено. Това обаче може да остави области като култура, здравеопазване и статистика с ограничени средства и да създаде условия за социално напрежение.
Левон Хампарцумян насочи вниманието към по-дълбокия институционален проблем. Според него смяната на правителства не води автоматично до промяна на установени зависимости – клиентелистки структури, дългосрочни договори и регулатори с изтекли мандати продължават да поддържат съществуващото положение. Той подчерта, че протестите сигнализират за недоволство, но устойчивите решения могат да дойдат единствено чрез реформи в институциите.
Двамата експерти обсъдиха и последиците за бизнеса. По думите на Николов компаниите, които не разчитат на обществени поръчки, ще бъдат поставени в ситуация на несигурност заради липсата на яснота относно бъдещите данъци, регулации и осигурителни правила. Това може да отложи инвестиционни планове както на български, така и на чуждестранни инвеститори и да насочи капитали към по-стабилни и предвидими пазари.
Що се отнася до инфлацията, и двамата бяха категорични, че отсъствието на нов бюджет само по себе си не е фактор за рязко поскъпване. Основните рискове, според тях, произтичат от административно повишаване на доходите без съответен икономически растеж, както и от слаб контрол и недостатъчна конкуренция на пазара.
В заключение Адриан Николов и Левон Хампарцумян се обединиха около мнението, че най-сериозното предизвикателство пред страната не е временната липса на приет бюджет, а продължаващата политическа и институционална нестабилност, която подкопава доверието и спира икономическото развитие.
Вашият коментар