Тази събота, 24 февруари 2024 г., Украйна отбеляза втората годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия, което се превърна в най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война. Различни медии отразяват постиженията на Украйна и пораженията на Русия или пък фактите, които увеличиха или продължават да представляват заплаха за Украйна.
“Почти 18% от територията на Украйна в момента е окупирана от Русия. Около 7% от тази територия вече беше окупирана и до 2022 г. Важно е да се помни, че тази война започна през 2014 г. с окупацията на Крим и руската интервенция в Източна Украйна, в Донбас”, пише Питър Дикинсън, главен редактор на Атлантическия съвет в Украйна. Обичайните пейзажи се превърнаха в извънредни. Градовете са изпъстрени с разрушения от войната, селата са превърнати в руини, а голяма част от селските райони са обезлюдени. Обичайният живот се промени. Украинците преустроиха живота си, изоставиха домовете си, научиха се да живеят в дълбока несигурност и бяха принудени да правят необикновен избор. Думи, които хората преди приемаха за даденост или над които никога преди не се бяха замисляли – храброст, малодушие, патриотизъм – придобиха ново значение.
От началото на пълномащабната война в Украйна Европа активно оказва на Киев финансова и военна помощ. Декларираната подкрепа беше многообещаваща, но след две години война можем да обобщим резултатите: част от обещаната помощ все още не е достигнала до Украйна или е “заседнала” в местната бюрокрация. Някои европейски държави сами решиха да намалят или ограничат подкрепата поради вътрешни проблеми.
В началото на февруари 2024 г. ЕС одобри нов пакет от помощи за Украйна в размер на 50 млрд. евро. От страна на САЩ обещаните на Киев преди няколко месеца 60 млрд. долара все още са блокирани в Конгреса заради ветото на представители на републиканците.
ЕС е най-големият донор на Украйна. По данни на Килския институт, който проследява обещаната и предоставената на Украйна военна, финансова и хуманитарна помощ, ангажиментите на ЕС в периода от 24 януари 2022 г. до 15 януари 2024 г. възлизат на повече от 144 млрд. евро. “Отбелязваме обаче, че само 77 млрд. евро са разпределени за конкретни пакети. Така че има доста значителна разлика между обещаната и реално предоставената финансова помощ”, обяснява Пиетро Бомпреци, ръководител на проекта Ukraine Support Tracker. “Голяма част от това разминаване се дължи на много сериозните финансови ангажименти на ЕС – 50 милиарда евро, които се обсъждат от дълго време, от юни 2023 г., и едва наскоро бяха одобрени, добавя икономистът. – Те ще бъдат предоставени през следващите няколко месеца.”
САЩ от своя страна са вторият най-голям доставчик на помощ за Украйна. По данни на Килския иститут те са отпуснали над 67 млрд. евро. Ако разглеждаме единствено военната помощ, Вашингтон, който е обещал повече от 42 млрд. евро, е най-големият донор. Помощ, от която Украйна отчаяно се нуждае.
Напоследък обаче наблюдателите отчитат спад в помощта. В края на 2023 г. германският изследователски проект Ukraine Support Tracker отчете силен спад на обема на помощта, обявена от държавите от ЕС. Германия е основният спонсор на Украйна сред европейските държави. Общият размер на помощта, предоставена от тази страна, включително военно оборудване, се оценява на около 22 млрд. евро. Берлин започна да предоставя финансова, военна и хуманитарна подкрепа на Киев почти веднага след руската инвазия. Прехвърлянето на тежко въоръжение, като например зенитните самоходни установки Gepard и танковете Leopard 1 и 2, беше отложено за началото на 2023 г. поради разногласия в германското правителство.
В същото време, с цялата съществуваща техника и въоръжение, които бяха и са в състава на ВСУ, за две години война руските загуби са равни, а в много случаи и надхвърлят количеството на живата сила, налична в първите дни на нападението срещу Украйна. Според анализатори потвърдените руски загуби включват повече от 2700 танка и 5000 БМП и БТР, убити и ранени са около 350 000 руски военнослужещи. Британското разузнаване посочва за сравнение, че преди пълномащабното нахлуване в Украйна руснаците са разгърнали около 130 батальонни тактически групи, които включват около 1300 танка, над 5000 бойни машини на пехотата и бронетранспортьори и най-малко 100 000 души личен състав. В същото време анализаторите подчертават, че мобилизацията на жива сила, производството и ремонтът на военна техника са позволили на Русия да компенсира загубите.
Украинският президент Володимир Зеленски все още има значителна подкрепа сред страните партньори. Впрочем, допълва Ройтерс, доколкото изпращането на помощта от САЩ в размер на 61 млрд. долара се бави заради политически спорове, съществуват редица проблеми. “Избори в САЩ преди края на 2024 г. могат да доведат до промяна на президента и политиката спрямо Украйна и войната ѝ с Русия, което може да помрачи перспективите за следващите години”, пише изданието.
В същото време за две години и двете страни разработиха огромни и все по-усъвършенствани флотилии от въздушни, морски и наземни дронове за наблюдение и нападение, което се превърна в безпрецедентно използване на безпилотни средства, което може да проправи път към бъдещи конфликти. В публикацията се посочва също, че мащабът на разрушенията в Украйна е зашеметяващ. “Неотдавнашно проучване на Световната банка установи, че възстановяването на украинската икономика може да струва близо 500 млрд. долара. Два милиона жилища са повредени или разрушени, а близо 6 млн. души са избягали в чужбина”, пише Ройтерс.
След две години война в Украйна се усеща изтощението. Докато преди година имаше предпазлив оптимизъм за контранастъпление, тези надежди вече са изчезнали, а превземането на Авдийивка от Русия е най-голямата победа на Кремъл, след като агресорите превзеха Бахмут през май миналата година. Украинците не се предават. Но тази изнурителна война изтощава войските на фронта, цивилните у дома и техните лидери. Настроението на национално единство отстъпва място на по-сложна решителност. Тези, които са служили на фронта или са загубили близки там, може би изпитват смесени чувства към живота, воден в други части на страната. Уволнението от Володимир Зеленски на главнокомандващия Валерий Залужний подчерта напрежението по върховете.
Впрочем днес болшинството от украинците не виждат друг избор, освен да продължат да се борят. Въпреки това няма признаци за бърза и лесна победа на Русия, както мнозина очакваха преди две години. Вече е ясно, че конфликтът промени из основи перспективите пред европейската сигурност, а Европа се бори все по-сериозно с осъзнаването, че вече не може да разчита на САЩ като свой гарант.
На втората годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия, аналитичният център The Atlantic припомня, че Кремъл беше планирал да превземе Киев за три дни, а останалата част от Украйна – за шест седмици. Въпреки това 24-те месеца сражения нанесоха изключителни щети на украинците, причинявайки физически и психологически шок, който ще продължи за поколения напред. Настоящата година обаче ще изпита издръжливостта на Европа и ще покаже дали тя може да подкрепи Украйна с нова сила след трудната 2023 година. В края на краищата борбата на Киев сега се води с още една очевидна цел – да се спаси “утрешния ден” на Европа, така че столиците на много европейски държави да вземат свръхважни решения за укрепване на собствената си сигурност и да помогнат на Украйна да победи със собствените си ръце ужасната руска агресия, която не познава граници.
Вашият коментар