В следващите две десетилетия половината от работещите ще бъдат на възраст над 55 години
Задържането и развитието на квалифицирани работници и служители се превръща във все по-сериозно предизвикателство за бизнеса. Поради настъпващата демографска криза и бързото застаряване на населението, работодателите са принудени да усъвършенстват своите стратегии за създаване на приобщаваща работна среда. Това е необходимо, за да се гарантира, че всеки служител се чувства ценен и има възможност да развива своите умения. Промяна в подхода, от фокус върху организацията към грижа за хората, става все по-необходима.
Това заключение се основава на анализи, извършени от Българската стопанска камара съвместно с КНСБ, за възрастовото разнообразие и различията между поколенията в пет икономически сектора: консервна промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, металургия, производство на пиво и търговия с петролни продукти. В изследването участват пропорционално разпределени големи, средни и малки предприятия от посочените сектори, съобщава “Сега”.
През последните пет години се наблюдава спад от около 16% в броя на заетите в тези сектори, като основните причини са намаляване на броя на предприятията в някои отрасли и кризата, предизвикана от COVID-19. Най-значителният спад на работна сила е регистриран в мебелната промишленост.
Изследването потвърждава устойчивата тенденция към застаряване на населението, като 2/3 от заетите са на възраст над 40 години. Ако тези темпове се запазят, в следващите 20 години делът на работещите на възраст над 55 години ще достигне почти 48%, или всеки втори служител.
Освен намаляващата и застаряваща работна сила, проучването разкрива и други пречки за развитието на компаниите и икономиката. Почти половината от предприятията срещат затруднения поради ниска мотивация сред работниците, липса на желание за обучение и усъвършенстване, както и недостатъчна ефективност и инициативност. Също така, липсата на комуникативни умения и устойчивост на стрес сред персонала са често срещани проблеми.
Авторите на изследването отбелязват, че на работното място се сблъскват четири различни поколения – Z (18-26 г.), Y (27-39 г.), X (40-54 г.) и Т (55-65+ г.), всяко от които има свои ценности и модели на поведение. Управлението на тези различия и превръщането им в корпоративен актив, носещ добавена стойност, е сериозно предизвикателство за фирмите.
Най-голямо текучество се наблюдава сред поколение Y, известно и като „Милениум“ (27-39 г.), което има високи очаквания и не се колебае да смени работодателя, ако условията не отговарят на представите им. Поколение Х (40-54 г.) държи на възнаграждението и не е склонно на компромиси, ако се появи по-добра оферта от друг работодател.
Предразсъдъците и стереотипите, свързани с възрастта, остават дълбоко вкоренени в общественото съзнание и неизбежно се проявяват и на работното място. Според изследването, около 70% от анкетираните ръководители споделят някаква форма на негативно отношение към определени възрастови групи, което може да бъде пречка за ефективното управление на екипите.
Анкетите показват също така, че и младите, и по-възрастните служители имат предразсъдъци един към друг. Младите често смятат, че възрастните не са способни да се адаптират към новите технологии и преувеличават трудностите, с които се сблъскват. В същото време по-възрастните служители гледат на младите като на по-недисциплинирани и по-малко ангажирани към фирмата.
Въпреки че 80% от анкетираните смятат, че най-успешен може да бъде екипът, съставен от няколко поколения, възрастовите различия продължават да бъдат значим фактор за конфликти на работното място. Най-трудно намират общ език поколенията Z и Т, като 68% от младите на възраст 18-26 години имат затруднения в общуването с хората над 55 години, и обратното – 60% от възрастната група 55-65+ години изпитват същите проблеми с най-младите си колеги.
Комуникацията между междинните поколения Х (40-54 г.) и Y (27-39 г.) също е затруднена както с по-младите, така и с по-възрастните колеги, което допълнително усложнява динамиката на работното място.
Предразсъдъците и дискриминационното отношение на база възраст най-често се проявяват в критични ситуации. Например, 17% от по-възрастните смятат, че е справедливо да се освобождават млади хора, защото те по-лесно ще намерят нова работа. Обратно, 13% от поколение Z, 11% от поколение Y и 7% от поколение Х считат, че трябва да се освобождават възрастни служители, защото не са достатъчно ефективни.
Ръководителите на предприятията не са изключение от тези нагласи, което поставя под въпрос нивото на тяхната комуникативна и социална компетентност, както и способността им да управляват екипи от различни възрастови групи. 44% от анкетираните ръководители признават, че конфликти и междуличностни противоречия в екипите се случват от време на време, а 13% казват, че те са често или постоянно явление.
По-голямата част от младите (72%) и почти половината от по-възрастните (43%) съобщават, че са били обект на язвителни коментари или подигравки от колеги, свързани с тяхната възраст.
Вашият коментар