На 10 август Украйна отвори временни коридори в Черно море за граждански кораби. Но по всички маршрути остава военната заплаха и минната опасност от страна на Русия.
„Съгласно Заповед за навигационния ред № 6 от 08.08.2023 г. на ВМС на Украйна бяха обявени нови временни маршрути за движение на граждански плавателни съдове до и от черноморските морски пристанища на Украйна“, се казва в изявление на ВМС. Отбелязва се още, че по всички маршрути остава военната заплаха и минната опасност от страна на Русия.
Украйна вече предложи тези маршрути в обръщение до Международната морска организация. Съветът на тази организация признава правото на държавата на свободно търговско корабоплаване, гарантирано от международното морско право.
На първо място, тези морски пътища ще се използват, за да могат граждански кораби да напускат украинските пристанища Черноморск, Одеса и Южни. Става въпрос за кораби, които са там от началото на пълномащабна война. По маршрутите ще бъдат допускани кораби, чиито собственици или капитани официално потвърдят готовността си да плават при създадените условия. Въпросът за безопасността за тези коридори остава висящ, тъй като една от страните за „обезопасяването им“ остава вероломната Русия.
Обявените временни коридори в Черно море не трябва да се считат за абсолютно безопасни, тъй като остава заплахата от атаки от страна на РФ – съобщи на 13 август началникът на пресцентъра на силите за сигурност и отбрана на Южна Украйна Наталия Гуменюк.
„Тези коридори днес не са толкова безопасни, въпреки че наистина има определени споразумения, има определени предупреждения и условия, които се обявяват на собствениците на кораби, и ако те са съгласни с условията, украинските сили за отбрана от своя страна са готови да се включат за осигуряване на тяхната безопасност. Но трябва да сме наясно с мините в морето и с активността на руснаците в Черно море – надводна, подводна, и във въздуха. Това са достатъчно сериозни предизвикателства, за да се възприема такъв маршрут като абсолютно безопасен“, каза Гуменюк.
В момента обаче ВМС на Украйна „не наблюдават“ руските кораби в Черно море, на местата откъдето минава маршрутът за търговските кораби. Затова в Украйна започнаха да регистрират търговски плавателни съдове за движение в Черно море. Корабособствениците и капитаните бяха предупредени за потенциалната опасност, по-специално от руския флот, както и за опасността от мини, която остава на високо ниво. В същото време представител на ВМС на Украйна отбеляза, че в момента не може да разкрие всички подробности относно тази регистрация. Освен това Украйна все още не е определила колко дълго ще работят коридорите в Черно море.
Това много важно събитие се превърна в нов крайъгълен камък в установяването на търговията на Украйна с Европа и целия свят при съвременните трудни военни реалности.
Значението на Черно море “лъсна” от началото на пълномащабното нахлуване на РФ на територията на Украйна. Както за Русия, така и за Украйна Черно море е своеобразна „врата“ към света и неговото стратегическо и икономическо значение е огромно. Но и други държави, преди всичко страните от НАТО – Турция, България и Румъния – имат свои интереси в този регион, разположен между Европа и Азия.
Русия смяташе Черно море за своя изконна сфера на влияние. Още по време на съществуването на Руската империя, а след това и в съветско време, това море беше южният фланг на голямата държава. И днес Черно море се разглежда от Москва като плацдарм, от който Русия може да влияе върху Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. Той също така дава достъп на Русия до отдалечени държави, където тя участва във военни действия, като Сирия или Либия. В сирийския Тартус Русия вече има своя военноморска база.
За Украйна търговското значение на черноморските пристанища също е много голямо. В мирно време повече от 50 процента от целия украински износ минаваше през най-голямото черноморско пристанище на страната Одеса. Там се разтоварваше предимно зърно за международния пазар, докато в средата на юли не изтече срокът на „зърненото споразумение“ с Русия.
Черноморският регион се смята за една от най-големите житници в света. Преди войната Русия и Украйна заедно държаха 60 процента от световния износ на слънчогледово олио, почти 24 процента от износа на пшеница и около 19 процента от износа на ечемик.
Само три държави-членки на НАТО обаче имат тука военноморски сили на постоянна основа: България, Румъния и Турция. Това е свързано с Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която гарантира на Турция пълен суверенитет над Босфора и Дарданелите – единственият изход от Черно към Средиземно море. Веднага след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Турция затвори тези проливи не само за руски, но и за всички военни кораби, благодарение на което балансът на военноморските сили в Черно море се запазва и до днес.
Така Турция вече заема ключова геостратегическа позиция, тъй като контролира достъпа до Черно море, който е гарантиран от международните договори. Анкара е най-важният партньор на НАТО в Черноморския регион и се вижда като търговски център между Централна Азия, Кавказ и Близкия изток. Турция е много заинтересована да укрепи водещата си роля в региона пред НАТО. Връзките с Русия са от особено значение за Анкара. И в Анкара, и в Москва Черно море се смята за приоритетна зона на интереси, и Турция внимателно следи формиралият се десетилетия баланс на силите в Черноморския регион по възможност да бъде запазен максимално.
Но Русия си е Русия. Докато нейните кораби плават в Черно море, е невъзможно да се предвиди какви действия ще предприеме Кремъл, за да дестабилизира ситуацията в него. Към момента вече е известно, че новата тактика на руския флот е да използва щит от граждански кораби, за да се защити от украинските дронове. Това съобщиха от Министерство на отбраната на Украйна. Корабите на РФ са организирали зона за проверка на граждански кораби, с което всъщност си създават ограждение, за да не бъдат повредени вследствие на атаки.
Сигурността и стабилността на международната търговия, която ще помогне много на света, може да бъде осигурена само чрез активна помощ за Украйна с военни средства, както и чрез „връзването на ръцете“ на Кремъл в Черно море.
Людмила Балканова – политически анализатор
Вашият коментар