Българският Червен кръст (БЧК) отбелязва днес 145 години от създаването на организацията. На тържествената церемония ще присъства държавният глава Румен Радев.
Още през 1878 г. в Княжество България и в Източна Румелия се учредяват първите червенокръстки дружества. В София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени, чийто председател е софийският митрополит Милетий. В дружеството се включват и работят видни граждани на София, начело с губернатора на областта Пьотър Владимирович Алабин. В края на същата година е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков – главен губернатор на Източна Румелия.
Веднага след Съединението на България, на 20 септември 1885 г. е създадена и Националната организация, чийто председател е митрополит Климент. Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз Александър Батенберг, който взема червенокръстката организация под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20 октомври 1885 г.
От учредяването си досега Българският Червен кръст има 15 председатели – митрополит Милетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, проф. д-р Стоян Саев и магистър фармацевт Христо Григоров. Традицията короновани особи да покровителстват организацията е запазена по време на династията на царя. Царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд, и царица Йоанна – съпруга на цар Борис Трети, играят важна роля в това отношение. Цар Борис Трети е върховният патрон на Българския Червен кръст в периода 1918 – 1943 г.
Българският Червен кръст има значителен принос за формирането и първите стъпки на българската обществена здравна система. Организацията построява и много болници в София, Плевен, Хасково, Бургас и др., изгражда и ръководи повече от 40 години болницата “Червен Кръст”, която днес е едно от най-модерните и авторитетни държавни лечебни заведения – болница „Пирогов“. Към лечебното заведение през 1900 г. е открито и първото училище за милосърдни сестри.
Най-големите изпитания за организацията в мирно време са земетресението през 1928 г. и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия, с които българските червенокръстци се справят блестящо и успяват да спасят от глад и мизерия хиляди хора, мобилизирайки своите собствени ресурси и помощта на десетки други чуждестранни червенокръстки организации.
БЧК организира обучението и на медицинския персонал за клоновете си, както и медицински сестри в помощ на селското стопанство и промишлените предприятия. Организацията е инициатор и създател на санитарната авиация и спешната помощ в България, както и на организираното безвъзмездно и доброволно кръводаряване. Основна грижа на националната организация винаги е било детското здраве. За българските деца БЧК създава много центрове за здравни консултации, млечни кухни, летовища, ученически трапезарии. Приносът на Българския Червен кръст в борбата с туберкулозата е значителен. През 20-те и 30-те години на миналия век местните клонове, с подкрепата на централното ръководство, построяват в Пловдив, Русе и други градове павилиони за деца и възрастни, болни от туберкулоза.
Държавата винаги е подкрепяла Българския Червен кръст и многократно е демонстрирала уважение и признание към огромния му принос в хуманитарната област.
През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан и още четирима видни жители на града – Густав Моание, ген. Гийом-Анри Дюфур, д-р Луи Апиа и д-р Теодор Моноар. Наречен е Комитет на петимата. По инициатива на този комитет през същата година се организира конгрес на представителите на 16 държави. Форумът препоръчва създаването на национални дружества за оказване на помощ и отправя призив към правителствата да подкрепят тези организации. Конгресът одобрява идеята да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни територията на лазаретите, където са настанени ранени и действа военен санитарен персонал. Предлага се да бъде утвърден общ отличителен знак за закрила на хора и имущество по време на военни конфликти.
На следващата година Федералният съвет на Швейцария организира в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която изработва „Женевската конвенция за облекчаване участта на ранените в армиите на бойното поле”, подписана на 22 август и ратифицирана през следващите години от почти всички европейски държави. Конвенцията постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили трябва да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неблагоприятно разграничаване и независимо към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските действия по време на конфликт, които по своята същност не са израз на подкрепа за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския персонал, територията на заведенията и оборудването им. Решено е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема – червен кръст на бял фон.
Вашият коментар