Всяка година стотици български семейства получават обаждане, което променя живота им завинаги. Защото пътят за мнозина се превръща в крайна точка. Данните са безспорни. Европа отчита спад на жертвите по пътищата. България – също.
Но зад тази привидна положителна тенденция стои една тежка истина: страната ни продължава да бъде сред първите в Европейския съюз по загинали при катастрофи. Това не е просто статистика. Това са имена, лица, празни столове на семейни маси. Години наред говорим за лоши пътища, за липса на контрол, за безнаказаност, за агресия зад волана. И въпреки това – България остава в челото на една мрачна класация, в която никой не иска да бъде първи.
Текущата ситуация се обяснява с комбинация от фактори, които се преплитат и усилват взаимно. Няма достатъчно ефективен мониторинг на състоянието на пътищата, а отговорните институции често се сблъскват с бюджетни ограничения и липса на ясни приоритети. При това, несъответствията между планираните и реалните разходи за поддръжка се превръщат в пречка за изпълнението на дългосрочни стратегии. Тези финансови несъответствия се задълбочават от корупционни практики, които изкривяват процесите на избор на изпълнителите и пренасочват средствата към по-малко нуждаещи се участъци.
Въпросът за отговорността се простира отвъд чисто техническите проблеми – в центъра е необходимостта от системна реформа на законодателството и прилагането му. Важно е да се създадат ясни, измерими стандарти за безопасност, както и механизми за бързо и прозрачно реагиране при отклонения. Нужно е да се засили контролната функция на инспекциите и да се укрепи съдебната практика, така че нарушенията да бъдат санкционирани безпрекословно.
Също така, обществената информираност и културата на шофиране изискват дългосрочни образователни програми, насочени към намаляване на агресивното поведение зад волана. Подобряването на инфраструктурата трябва да бъде съчетано с повишаване на компетентността на всички участници в пътния трафик – от шофьори до администрации.
Ще се опитаме да разберем къде се къса веригата – в институциите, в законите или в нас самите. И защо, въпреки всичко, пътят у нас продължава да бъде толкова опасен. Защото зад всяка цифра стои нечий живот. Преди ден служебният кабинет повдигна въпроси за състоянието на пътищата в страната и защо, според властта, парите за ремонти в АПИ за четири години, са изхарчени за една.
Въпросът остава дали съществуват действащи мерки, които да намалят броя на жертвите, и колко често корупцията пречи на тяхното прилагане. Това е темата, която ще бъде обсъдена във вечерния дебат в студиото на „Директно“ с Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи и Силвия Петкова, адвокат по наказателно право.
Вашият коментар