Българската агрохранителна камара (БАК) се обяви категорично против разпространението на хранителни продукти, които имитират традиционни български изделия. „Това е вреда за българското население, което ежедневно е подложено на консумация на некачествени продукти“, заяви председателят на БАК Венцислав Върбанов, който оглавяваше Министерството на земеделието през 90-те години.
Още през миналата година Асоциацията за защита на потребителите (АЗП) алармира Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да затегнат контрола върху млечните продукти и да ограничат разпространението на техни нискокачествени заместители.
Българският пазар е залят с продукти, които съдържат неприсъщи съставки, компрометиращи тяхното качество. Млечни продукти като сирене, кашкавал и кисело мляко нерядко съдържат палмово масло, соя, сгъстители и оцветители. Според данни на Министерството на земеделието, през 2023 г. около 20% от произведеното краве сирене в страната е било с добавени растителни мазнини.
За втори път в рамките на месец БАК повдига темата за засилена защита на потребителите и гарантиране на качеството на българските храни.
„Забраната на имитиращите продукти ще ограничи заблуждаващите маркетингови практики, които подвеждат потребителите да купуват нискокачествени заместители вместо традиционни български храни“, подчерта Върбанов.
Парадоксът е, че някои от фирмите, които членуват в БАК, сами произвеждат тези имитиращи продукти, срещу които организацията се обявява.
Министерството на земеделието предлага изменение в нормативната уредба, което може да влоши качеството на българското сирене. Според новите предложения, допустимото водно съдържание в кравето саламурено сирене ще бъде увеличено от 60% на 65%. Още по-странно е, че тази промяна не е включена в Наредбата за млечните продукти, а в Наредбата за плодовите конфитюри, желета и мармалади.
Според Асоциация „Активни потребители“, повишаването на водното съдържание ще компрометира качеството на сиренето, защото традиционната му технология изисква водно съдържание от около 54% съгласно българския държавен стандарт (БДС 15:2010). За да се получи автентично сирене, то трябва да зрее най-малко 45 дни (за краве мляко) или два месеца (за овче, козе и биволско). Ако сиренето съдържа 65% вода, това означава, че процесът на зреене е пропуснат, а на пазара ще доминират „бързозрейките“ – нискокачествени сурови заготовки.
Според „Активни потребители“, ако новото изискване влезе в сила, делът на такива продукти може да достигне 90% от пазара, което ще подмени традиционното производство.
От БАК настояват за въвеждане на задължителни държавни стандарти за основни хранителни продукти, които да определят изискванията за състав и качество. Според камарата, такива мерки ще предотвратят вноса на нискокачествени стоки и ще осигурят честна конкуренция.
Въпреки тези инициативи, досегашната практика показва, че държавата не полага достатъчни усилия за контрол върху качеството на храните. Вместо това, акцентът е поставен върху регулирането на цените – предложение, което включва контрол върху надценките на производителите и търговските вериги.
Наред с дискусията за имитиращите млечни продукти, в Народното събрание бе внесено предложение за забрана на трансмазнините в храните, с изключение на естествено срещащите се в животинските мазнини. Те се използват в индустриални изделия като чипсове, вафли и шоколадови продукти, както и в имитации на кисело мляко, сирене и кашкавал.
Според Националния център по обществено здраве и анализи, 59% от смъртните случаи в България през 2023 г. са били свързани със сърдечно-съдови заболявания, чиято честота се увеличава при консумация на трансмазнини. Това е аргументът на депутатите от „Възраждане“, които са вносители на законопроекта.
Асоциацията за защита на потребителите настоява за засилен контрол от страна на БАБХ върху млечните продукти, обхващащ не само производителите, но и търговските вериги. Според официални данни, през 2023 г. близо 20% от кравето сирене в България е било с добавени растителни мазнини. Общото количество произведено сирене е достигнало 53 641 тона, от които 12 219 тона са съдържали палмово масло.
Фалшивото сирене е 2,5 пъти повече от произведеното овче сирене, което възлиза на едва 4900 тона. Производството на кашкавал през 2023 г. бележи ръст от 5% спрямо 2022 г., като 93,4% от него е от краве мляко.
Докато българските институции обсъждат регулации, качеството на храните продължава да бъде поставено под въпрос. Въвеждането на по-строги стандарти и засиленият контрол върху съдържанието на млечните продукти са необходими стъпки за защита на потребителите. Въпросът остава дали държавата ще предприеме решителни действия или ще позволи пазарът да бъде доминиран от имитации и нискокачествени заместители.
Вашият коментар