Трима български граждани са забелязани в база данни на руското вътрешно министерство като лица, обявени за търсене. Достъп до нея е получил сайтът “Медиазона”.
След проверка на базата данни се откриват имената на Иван Калчев-Глиги, който е бил част от Международния легион за защита на Украйна, както и Цветлан Бориславов Благоев и Димитър Красимиров Петков. Двамата са идентифицирани като членове на списъка на свързания с бившия кадър на Министерството на отбраната влиятелен канал “Рыбарь”. (В публикацията на “Рыбарь” е записано името Цветан Бориславов Благоев).
Тези три имена заедно с журналиста Христо Грозев са в базата данни на руското вътрешно министерство поради своето участие във войната в Украйна. Самият Грозев е издирван над година.
През април 2022 г. “Рыбарь” публикува списък, след което руските следствени органи започват разследване и разкриват имената на предполагаемите участници във войната. В случая с Иван Калчев, той открито заявява, че е бил доброволец на фронта.
Според “Медиазона”, това са само част от приблизително 396 предполагаеми наемници, които се търсят от Русия. Голямата част от тях са от Грузия (100), Великобритания (93), Беларус (62) и Израел (23). Наемниците играят ключова роля в разговорите относно войната в Украйна, започната от Русия, като се предприемат различни формални и неформални мерки от Москва, за да се докаже, че конфликтът е предизвикан от външни фактори.
В същата база данни се появяват имена на европейски политици и служители. Досега в списъка липсват българи, въпреки че, както отбелязва “Медиазона”, повечето подобни случаи са свързани с демонтиране на паметници от епохата на Съветския съюз. През миналата година Русия представи законопроект, който ще позволи тези отговорни за демонтажа да бъдат обявени за престъпници.
През май 2022 г. Следственият комитет на Русия обяви, че разглежда действията на латвийския парламент, който реши да се оттегли от договора за запазване на съветските паметници. След демонтажа, Москва започна проверка. Анализът на “Медиазона” указва, че поради тези и подобни събития в европейски държави, в списъка се нареждат:
– премиерът на Естония Кая Калас – първият действащ държавен глава, обявен за търсене;
– 64 от общо 100 депутати от латвийския Сейм, гласували за оттегляне от договора;
– 15 латвийски депутати от общинската власт в Рига;
– кметът на Клайпеда в Литва и шестима депутати от градския съвет във Вилнюс;
– министърът на културата на Литва Симонас Кайрис;
– кметът на Валбжих (Полша) Роман Шелемей;
– кметовете и градските съвети на Луцк и Ривне в Украйна.
В Украйна московското управление за вътрешни работи търси 176 граждани поради участие във войната, близост с властта в Киев или публични изказвания.
Общият брой на имената в базата данни е 96 752, като след руснаците, най-многобройни са 11 000 арменци, 10 000 узбеци и други, представители на държави, образувани след разпадането на Съветския съюз.
Вашият коментар