Днес, след залез слънце, отбелязваме Бъдни вечер – един от най-значимите и обичани празници в българската традиция. Той носи различни имена в различните краища на страната, а обичаите и ястията на трапезата тази вечер са почти толкова разнообразни, колкото и регионалните му наименования. Бъдни вечер е празник, който всяко семейство посреща с особена топлота.
Зад традициите и приготовленията обаче често остава на заден план първоначалният смисъл на този празник – очакването на раждането на Спасителя и Изкупителя, събитие, което християнският свят отбелязва повече от две хилядолетия. Тази нощ е време за припомняне на смиреното и свято раждане на Иисус Христос във Витлеемската пещера – превърната в обикновена кошара.
Според библейските разкази семейството на Иисус пристига във Витлеем за преброяването на населението, но не намира място за настаняване и се подслонява в пещера. Скромността на тази обстановка се отразява и в нашите домове днес. Затова ястията на Бъдни вечер са постни, лишени от пищност, а акцентът е върху тяхната простота и съответствие с народната традиция, предавана през вековете.
Евангелията на Матей и Лука описват раждането на Христос през нощта, когато пастири, пазещи стадата си, първи научават благата вест от ангелите. Те виждат звездата, която води мъдреците от Изток, и чуват посланието: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.“
Тази вечер християните се събират край огнището и постната трапеза, очаквайки символично раждането на Божия Син. Основното послание на празника е дадено от ангелите: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение.“
Нека и днес, когато отбелязваме Бъдни вечер, да си пожелаем мир на земята и добра воля между хората.
Вашият коментар