Министър-председателят на Армения Никол Пашинян заяви, че страната ще се оттегли от Организацията на договора за колективна сигурност (бел. ред. ОДКБ на руски), която де факто е контролиран от Русия военен съюз. “Ще се оттеглим от ОДКБ, ще вземем решение”, заяви арменският министър-председател, без да уточни кога ще бъде предприета тази стъпка. В същото време Пашинян подчерта, че Ереван не възнамерява да се връща в организацията: “Мислите ли, че ще се върнем? Не, няма друг начин. Не се притеснявайте, няма да се върнем.”
Това не е първият път, в който Никол Пашинян критикува ръководения от Москва алианс. Миналия месец той заяви, че поне две държави членки на Организацията на Договора за колективна сигурност всъщност са помагали на Азербайджан в подготовката на война срещу Армения, която започна през 2020 г. По-късно пред журналисти беше намекнато, че въпросните две държави са Русия и Беларус.
Това е поредното доказателство, че руснаците губят позициите си не само на международната, глобалната арена, но дори и в постсъветското пространство, в онези държави, които дълги години бяха възприемани от РФ като нейни сателити, и ситуацията с Армения е много показателна от тази гледна точка. Отношенията между страните са се променили след поредното избухване на война между Армения и Азербайджан. Тогава всички разбраха, че Русия дори не разполага с инструменти, за да провежда силова политика, когато е необходимо. Армения също заслужава да бъде разгледана в контекста на усилията ѝ да се еманципира от Русия. Вероятно трудностите, особено на вътрешнополитическата арена, няма да могат да бъдат избегнати.
Въпреки това пътят на Армения към ЕС може да бъде по-бърз и по-лесен в много аспекти. ЕС вече има опит с решителни стъпки и действия, дори в контекста на Украйна. Ето защо перспективите пред Армения изглеждат доста оптимистични. Освен това трябва да се подчертае, че е несправедливо да се изискват от държавите, които тепърва кандидатстват за членство в Европейския съюз, резултатите, които неговите членове вече са постигнали. Например балтийските държави, Полша, Румъния, България и редица други страни постигнаха успех, като станаха членове на ЕС, а не преди това.
Ето защо колкото по-скоро Европейският съюз приеме Армения, толкова по-скоро в тази страна ще настъпят промени в политическата, икономическата и социалната сфера.
В глобален план ОДКБ функционира като своеобразна противотежест на НАТО, въпреки че по отношение на потенциала си значително му отстъпва. За разлика от Северноатлантическия алианс обаче, който се ръководи от принципите на колективната отбрана и прозрачността, ОДКБ остава непрозрачна структура под контрола на Москва, в която главна роля играят руските интереси.
Това повдига въпроса за бъдещия път на Армения и гаранциите за нейната сигурност. Предвид разочарованието от ОДКБ и желанието да се измъкне от влиянието на Русия, изглежда логично да се приближи към Европейския съюз и НАТО. Тези структури, основани на принципите на демокрацията, правовата държава и взаимното уважение, могат да предложат на страната реални гаранции за сигурност и стабилно развитие.
ЕС и НАТО не трябва да пропускат възможността да привлекат Армения в своята орбита, тъй като присъединяването й към евроатлантическите структури не само ще укрепи нейният суверенитет и териториалната цялост, но и ще балансира влиянието на Русия в тази част на света.
В същото време страната ще трябва да предприеме редица реформи, за да изпълни критериите за членство в ЕС и НАТО. Тези усилия обаче ще бъдат оправдани, ако в резултат на това Армения получи реални гаранции за сигурност вместо формални декларации на ОДКБ. Западът трябва да ѝ окаже подкрепа в този процес, демонстрирайки ползите от интеграцията с евроатлантическата общност.
По този начин Армения има възможност най-накрая да излезе от влиянието на Русия и нейната марионетка ОДКС и да тръгне по пътя на реалната сигурност и просперитет в рамките на Европейския съюз и НАТО. Тези западни институции трябва да положат усилия да ангажират Армения, която заема стратегически важно място в региона, да се превърне в форпост срещу имперската агресия в Южен Кавказ.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар