Архангеловден – Ден за Почит към Св. Архангел Михаил и Небесните Сили.

На 8 ноември Българската православна църква почита празника Събор на св. Архангел Михаил и всички небесни сили, наричан още Архангеловден.

Църквата е определила този ден в чест на ангелите, а особено на св. Архангел Михаил, когото почита като водач на небесното войнство. Според преданието, един от висшите ангели – Денница, се възгордява и отпада от небесните сили, увличайки след себе си други духове. Св. Архангел Михаил обаче остава верен на Бога и води небесното войнство в прослава на Господ.

Известни са имената на седем водещи ангели, които стоят пред Божия престол, всеки с различна роля. Св. Архангел Михаил се счита за борец срещу тъмните сили, затова е изобразяван с копие, а под краката му е дяволът. Архангел Гавриил е известител на Божиите тайни, Рафаил – лечител на недъзите, Уриил – просветител на душите, Салатиил – застъпник пред Бога, Йехудиил – прославител на Господа, и Варахиил – дарител на Божиите благословии.

Ангелите се считат за пазители на човечеството, и църквата се моли към тях за закрила: „Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди.“

Народни традиции

В българския фолклор Свети Рангел, идентифициран с Архангел Михаил, символизира смъртта. Народът го описва като красив, млад мъж, който с нож или сабя изважда душата от тялото. Смята се, че св. Рангел е състрадателен и справедлив – нарочно е глух, за да не чува жалбите на опечалените. Ако починалият си отива с усмивка, казват, че светецът му е дал ябълка; ако умира в конвулсии, значи е получил горчива чаша.

След като отведе душата, св. Рангел я предава на св. Петър, където двамата претеглят греховете й и решават съдбата ѝ – дали да отиде в Рая или в Ада.

Почитането на Архангел Михаил е свързано със стремежа да се осигури защита и добро здраве за живите, като чрез уважението към покровителя на мъртвите се надхитрява съдбата. Архангеловден е един от най-големите поменални дни, предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в съботата преди празника.

На този ден се правят общи трапези и се коли курбан, обикновено мъжко животно – овен или шиле, в чест на светеца. Жените приготвят обреден хляб, наричан „рангелово блюдо“ или „боговица“. Този хляб се разчупва над главата на най-възрастния мъж, който след това го полива с вино и отправя молитва: „Свети Архангеле, свети Никола и всички светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!“ Традиционно също се раздава варено жито с благословия за здраве и плодородие.

На трапезата за Архангеловден се поднасят ястия с овнешко, шилешко или пилешко, както и сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и обредната пита.

След Архангеловден се отбелязват и така наречените „Мратинци“ или „Вълчи празници“, когато се спазват обичаи за предпазване от злини.

Имен ден на Архангеловден празнуват: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Искра, Рангел, Райна и Рая.