Петър и Павел са сред най-изтъкнатите апостоли на Иисус Христос. Средновековната традиция ги е нарекла “корифеи” по гръцки, което на български е предадено като “първовърховни”. За Петър се говори в евангелията и в книгата “Деяния апостолски”, а за Павел – в “Деяния апостолски” и в неговите послания.
Апостол Петър, родом от галилейското градче Витсаида, е един от дванадесетте ученици на Христос, призован заедно с брат си Андрей. Андрей първи е бил повикан и основателно е наречен “първозван”, но Петър го “изпреварва” с усърдието и бързите си реакции на запитвания или действия на Учителя.
След Петдесетница апостол Петър проповядва в Йерусалим, Антиохия (Сирия) и накрая в Рим. Написал е две послания до християните в Мала Азия. В тях препоръчва на вярващите: “Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света”.
Апостол Павел не е бил сред учениците на Христос, дори е бил гонител на първата християнска общност, произлязла от юдеи, повярвали в Христос. Но докато пътува за град Дамаск да преследва там юдеите, преминали към християнството, му се явява Христос и оттогава гонителят коренно се променя – става ревностен християнин и проповедник на новата вяра. Роден в диаспората, той насочва проповедта на вярата към хората извън Палестина и започва да привлича в Църквата хора, които не са евреи. Проповядва по цялото Средиземноморие, претърпява много изпитания и завършва живота си в Рим. Оставя 14 писма (послания), които са пространни и задълбочени разработки по въпроси на вярата.
Според преданието двамата апостоли пострадват в Рим на днешния ден в 67 г. по времето на император Нерон. Петър е разпънат на кръст, а Павел е посечен с меч.
Вашият коментар