Православната църква днес почита паметта на Преподобни Антоний Велики. На този ден имен ден отбелязват хиляди българи с имена като Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка и Дончо. Името, с римски произход, носи значението „безценен“ или „неоценим“.
Роден около 251 г. сл. Хр. в Египет, Антоний Велики израства в заможно семейство, но остава сирак още в младежките си години. Той наследява значително богатство и отговорността за малката си сестра. Движен от милосърдие, раздава по-голямата част от наследството си на бедните, а останалото използва, за да осигури грижи за сестра си в девически дом.
Антоний се отдава на уединение в пустинята, където води суров духовен живот и се бори с изкушенията. Побеждавайки дявола с Божията помощ, той става авва (отец) на множество монаси, които търсят неговите напътствия.
Антоний два пъти посещава Александрия. Първия път е в периода на гоненията срещу християните при Максимин, когато подкрепя затворените вярващи. Второто му посещение е през 335 г. по молба на Атанасий Александрийски. Там той помага в борбата срещу арианската ерес, като защитник на приятеля си пред император Константин Велики и синовете му. Антоний доживява до дълбока старост и остава образец за монашеството.
Антоновден, познат също като Лелинден, е празник за предпазване от болести. Народът вярва, че всички болести се събират на този ден, а на следващия – Атанасовден – тръгват по хората. На трапезата не се сервират боб и леща, за да не се „разсърдят“ болестите, наричани леля, шарка или синя пъпка.
Жените избягват домашна работа, а за празника се месят содени питки, намазани с мед, които се раздават за здраве на близки и съседи.
Според народните вярвания Антон и Атанас са братя близнаци и ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Ето защо двата дни се отбелязват и като празници на ковачите и железарите.
Вашият коментар