Запознайте се с Андрей Бабиш — лидер на чешката партия ANO, бивш премиер и бенефициент на конгломерата Agrofert, който основава и който обхваща земеделие, хранителна индустрия и химия. През последното десетилетие той се трансформира от „прагматичен бизнесмен“ в политически играч с високи рискове за съответствие за институциите на ЕС и САЩ.
Ключът към разбирането на Бабиш се намира в пресечната точка между частните интереси и Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, комбинирана със съдебни дела за субсидии, офшорни епизоди и политическото му подравняване с лагера на европейските суверенисти. В окончателния си одит от 2021 г. Европейската комисия установи конфликт на интереси: въпреки че формално прехвърли Agrofert в доверителни фондове през 2017 г., Бабиш запази контрол, което направи всички плащания към компанията след февруари 2017 г. „нередовни“ и подлежащи на връщане. Няколко програми дори спряха разплащанията, докато не се въведат по-строги гаранции срещу конфликт на интереси на национално равнище. Това подчерта системен дефект: архитектурата на субсидиите по ОСП, създадена да възнаграждава масовото притежание на земя, фактически захранваше империята на политик във властта. За Брюксел това не беше просто частен скандал, а въпрос на парите на данъкоплатците и върховенството на закона в държава членка.
На 28 август 2025 г. историята получи нов ценови етикет: чешкото правителство за първи път обяви намерение да възстанови над 200 милиона евро (5,1 милиарда крони) от Agrofert, от които 4,24 милиарда крони са преки плащания от ЕС, а останалите — национални субсидии. Земеделският министър на Чехия се позова на последните съдебни загуби на Agrofert и решения, които потвърждават ефективния контрол на Бабиш върху холдинга между 2017–2021 г. Политически това повишава залозите преди изборите на 3–4 октомври 2025 г. и подчертава, че субсидиите не са затворена глава, а текущ регулаторен риск. Бабиш отхвърли исканията като „политически мотивирани“, но съдебните поражения продължават да изграждат образа му на „олигарх на субсидиите“.
Съществува и случаят „Щъркелово гнездо“ (Čapí hnízdo), свързан с около 2,8 милиона евро европейски грантове, предназначени за малки предприятия, структурирани чрез временно изваждане на проекта от орбитата на Agrofert. Чешките следователи преследваха случая с години. След оправдателна присъда през януари 2023 г., на 23 юни 2025 г. Висшият съд в Прага отмени решението и върна делото за нов процес, възобновявайки наказателната му отговорност.
И това са само делата, проверени от съдилищата. Прозрачността на богатството на Бабиш разкрива още по-слоеста картина. Pandora Papers (2021) показаха как през 2009 г. той е придобил луксозни имоти на Френската Ривиера чрез офшорни структури на стойност около 22 милиона долара. През август 2024 г. този актив бе обявен за продажба и е под разследване от френските власти за възможно пране на пари.
Отделна токсична тема е неговото минало, свързано с чехословашките тайни служби. През септември 2023 г. Върховният съд на Словакия потвърди отказа да се приеме жалбата му срещу записи, посочващи го като агент на StB с псевдоним „Буреш“. През есента на 2024 г. обаче словашкото МВР в извънсъдебно споразумение заяви, че записите за „съзнателно сътрудничество“ са необосновани. Юридически картината остава двусмислена: няма окончателно съдебно решение, което да го оневинява, но политическата токсичност на въпроса продължава, особено за външни партньори, които се интересуват не само от формално правно закриване, но и от репутационни следи. Остават и въпроси дали словашкият премиер Роберт Фицо, евроскептик-популист и личен познат на Бабиш, е повлиял върху това „избелване“.
И медийният ъгъл не изчезва. В продължение на десетилетие Agrofert притежаваше влиятелните издания MAFRA и LONDA (Mladá fronta DNES, Lidové noviny, iDNES.cz и др.). През септември 2023 г. тези активи бяха продадени на инвеститора Карел Пражак, след нови закони, ограничаващи медийната собственост за политици. Макар формално да намали конфликта на интереси, международни наблюдатели и организации за медийни права продължават да предупреждават за рискове от концентрация и редакционен натиск, тъй като въпросите за реалното влияние остават живи в Чехия въпреки подобренията в индекса за свобода на медиите. Ако Бабиш се върне на власт, потенциалът да „преконфигурира“ медийната среда в услуга на политическата си програма ще нарасне рязко — възможно е дори копиране на унгарския модел на Виктор Орбан, при който през 2018 г. стотици издания бяха „дарени“ на фондацията KESMA и с указ бяха изключени от антимонополен контрол „в обществен интерес“. Системата след това беше захранвана от държавна реклама и бюджетни потоци, създавайки видимост за плурализъм при фактическо унифицирано проправителствено послание.
Този фон е важен, защото геополитическата ориентация на Бабиш също се промени по начини, които тревожат Брюксел и Вашингтон. През 2024 г. неговата партия ANO се присъедини към унгарската „Фидес“ и австрийската FPÖ за създаване на групата „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент, която стана трети по големина блок след присъединяването на Националното обединение на Марин льо Пен. Този лагер последователно критикува разширената военна помощ за Украйна, настоява за „връщане“ на правомощия от Брюксел и защитава „прагматизъм“ в отношенията с Москва. Сравненията на Бабиш с „чешкия Орбан“ вече не са само журналистически метафори, а процедурни реалности: включват координация на гласуванията по санкции, отбранителни поръчки и финансиране за Украйна.
Украинският тест е особено решаващ. Чехия оглави схемата на ЕС за общи доставки на артилерия за Украйна, която през 2024–2025 г. помогна да се запълни критичният недостиг на боеприпаси за Киев. На този фон Бабиш и ANO заявиха, че ако се върнат на власт, ще прекратят инициативата и ще спрат доставките на оръжие за Украйна, като дадат приоритет на вътрешните разходи. Това не само променя баланса в Прага, но и сигнализира на донорската коалиция, че правителство на ANO може драстично да забави потока от помощ — създавайки нов „блокиращ възел“ в сърцето на Европа. За САЩ и ЕС това усложнява и кохезията в НАТО: още през 2023 г. Бабиш заяви в телевизионен дебат, че не би изпратил войски да защитават Полша или Балтика, ако бъдат нападнати от Русия. Въпреки че бързо се отрече, изказването остави съмнения за неговата надеждност по чл. 5.
Общата картина далеч не е розова. Първо, фискално-съответственото измерение: одитът на Комисията и вече официалните искания за връщане на над 200 милиона евро хвърлят дълга сянка от рискове за конфликт на интереси. Докато съдебните процеси се проточват, възможността за повторение остава неприемлива за институциите на ЕС. Второ, наказателно-репутационното измерение: възобновяването на „Щъркелово гнездо“, офшорните следи от Pandora Papers и неразрешеният файл на StB подхранват съмнения относно почтеността на политик, който иска да се върне на висок пост в държава членка на ЕС. Трето, геополитика: подравняването с лагера на Орбан в ЕП, скептицизмът към инициативите за отбрана на Украйна и несигурността около ангажиментите в НАТО правят Бабиш проблематичен партньор за Доналд Тръмп и риск за западното единство.
Това не бива да се възприема като „етикети“, а като управление на риска. Случаят „Бабиш“ трябва да се третира като въпрос на бюджетна цялост, върховенство на закона и способността на ЕС/НАТО да поддържат единство под външен натиск. Единството не е лозунг, а технология за сигурност: там, където фискалната цялост и върховенството на закона държат линията, субсидиите престават да бъдат рента, а политиката спира да бъде частен бизнес. Случаят „Бабиш“ е тест за способността на Запада да различи ефективността от циничния „прагматизъм“ и да защитава правилата срещу онези, които печелят от експлоатацията на техните пролуки — в противен случай, както сега, вместо да подкрепяме ценности, финансираме техните разрушители.
Вашият коментар