Френският актьор Ален Делон почина на 88 години, съобщи агенция Франс прес, позовавайки се на изявление от трите му деца.
“С дълбока скръб, Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и любимото му куче Лубо, съобщават за кончината на баща си. Той издъхна спокойно в дома си в Души, обкръжен от своите деца и близките си”, гласи изявлението.
“Семейството учтиво моли за уважение към личния им живот в този труден момент на скръб”, добавя съобщението.
Ален Делон, чиято кариера продължи десетилетия и му донесе милиони почитатели, оставя след себе си забележително филмово наследство. Неговият характерен актьорски стил и проницателен поглед му спечелиха прозвището “ангелско лице”. Въпреки че личният му живот понякога хвърляше сянка върху репутацията му, Делон ще бъде запомнен като една от легендите на световното кино, отбелязва France 24.
Още в началото на кариерата си Делон става любимец на някои от най-влиятелните режисьори на европейското кино, които го ангажират за едни от най-значимите филми в историята на киното. През 1960 г. италианският режисьор Лукино Висконти го избира за ролята на Роко в “Роко и неговите братя”, социално ангажирана творба, която получава голямата награда на журито на филмовия фестивал във Венеция. Две години по-късно Делон работи с Микеланджело Антониони в “Затъмнение”, филм, който печели награда на фестивала в Кан. През 1963 г. Делон играе Танкреди в адаптацията на “Леопардът”, шедьовър на Джузепе Томази ди Лампедуза, режисиран от Висконти, който печели “Златна палма”.
Същата година Делон участва заедно с Жан Габен във филм за престъпно дуо, планиращо обир на казино в Кан.
Делон получава наградата “Сезар” за най-добра мъжка роля през 1985 г. за филма “Нашата история”.
През 1969 г. Делон и Роми Шнайдер, с която имат връзка в периода 1959-1963 г., участват в “Басейнът”. Същата година той се снима отново с Габен в “Сицилиански клан”. Сътрудничеството му с Жан-Пиер Мелвил довежда до създаването на емблематичния филм “Самураят”, където Делон играе самотен наемен убиец. Те заснемат още два филма заедно: “Червеният кръг” и “Полицай”.
От 1968 г. обаче, над Делон започват да се събират облаци на подозрения. Бодигардът му Стеван Маркович е намерен убит, като писмо на Маркович сочи Делон и Франсоа Маркантони за виновни. Въпреки подозренията, Делон и съпругата му Натали не са обвинени.
През 1997 г. Делон обявява оттеглянето си от киното, въпреки че продължава да се снима в епизодични роли. В края на кариерата си той получава редица отличия, включително Почетен легион и “Златна мечка” за цялостно творчество. През 2019 г. получава Почетна палма на фестивала в Кан, но това предизвиква спорове заради неговите спорни изказвания.
През 2008 г. Делон се появява за последен път на големия екран в комедията “Астерикс на олимпийските игри”, а през 2019 г. претърпява инсулт. Въпреки споровете около него, Делон остава икона в киното, почитан от известни личности като София Копола и Куентин Тарантино.
Вашият коментар