Две години от “Киив за три дни”
На 2 април изтичат две години, откакто руснаците бяха окончателно прогонени от Киивска област. В първите дни на пълномащабната война те започнаха стремително да окупират град след град и по-нататък се насочиха към столицата, планирайки да превземат “Киив за три дни”. Украинците обаче се изправиха в защита на собствения си дом, някои дори без никаква подготовка, просто поради необходимост.
Сутринта на 24 февруари 9 батальонно-тактически групи (БТГр) на руската армия започнаха настъплението си към Киив от зоната на Чернобил. Други 10 БТГР останаха в резерв в Гомелска област близо до беларуско-украинската граница. Руснаците се опитаха да отидат към Киив и от другата страна на река Днипро – през Чернигивска област до Бровари. Като цяло руската групировка в Киивска област се оценяваше на 25 – 30 хил. военнослужещи.
Победата на украинските военни над руснаците в битката за Киив ще остане в историята като едно от най-съкрушителните поражения и пример за победата на привидно “най-слабата държава над най-силната”. Украинците дадоха отпор на руските морски пехотинци, специалните сили и десантниците, които са елитът на руската армия. Успехът на Киивската стратегическа операция стана фундаментален прелом в руско-украинската война. Той показа, че украинците могат да се противопоставят на руския агресор.
Планът на Русия за блицкриг беше обречен на провал още от първите дни на пълномащабното нахлуване. Желанието на руснаците да превземат столицата за два-три дни доведе до продължителна война, поредица от военни и политически неуспехи и липса на какъвто и да е стратегически успех. В плановете за пълномащабна руска инвазия през февруари 2022 г. Киивщина заемаше специално място – като врата към столицата, която трябваше да бъде превзета за 3-5 дни, за да бъдат принудени украинските власти да подпишат пълна капитулация при руските условия.
Русия залагаше на ракетни удари по стратегически обекти в Киивска област, завземане на военни летища в близост до Киив (най-вече летището “Антонов” в Гостомел), стоварване на десант на тях и подкрепления във вид на колони от военна техника, движещи се от границата с Беларус.
Руската армия загуби битката за Киив още когато не успя бързо да завземе летище “Антонов” в Гостомел. То трябваше да се превърне в основна база за доставки на храни и боеприпаси. Бойните действия в Гостомел, които са удължиха поради съпротивата на украинските войски, не само направиха невъзможно получаването на доставки, но и позволиха на украинската столица да се укрепи. След провала на летището в Гостомел руснаците се опитаха да завземат друго военно летище – във Василкив. На 26 – 27 февруари там бяха предприети няколко опита за десантиране, но те бяха успешно елиминирани от украинските защитници. Атаката срещу летището на 27 февруари приключи с детонация на боеприпаси, която унищожи пистата, правейки я неподходяща за кацане на руски военнотранспортни самолети.
Въпреки това ситуацията северно от Киив беше определена като хуманитарна катастрофа. През цялото това време хората не можеха да напуснат убежищата си дори за миг; тези, които поеха риска, в повечето случаи не се върнаха. На 9 март руснаците най-накрая разрешиха телата на убитите по време на обстрела да бъдат прибрани от улиците на Буча. По това време част от Ирпин също беше контролирана от руските войски, там се водеха активни улични боеве, а украински доброволци се опитваха със собствени сили да извадят хората изпод обстрела. В Буча руснаците издирваха онези жители, които според тях бяха свързани с ВСУ, а след това хората бяха подложени на разстрел и изтезания.
Военните действия в Киивска област продължиха повече от месец. Окупирани бяха 15 териториални общини на Вишгородски, Бучански и Броварски райони – 270 населени места от региона. Въпреки това, след като изтощиха руските войски край Киив, украинските отбранителни сили започнаха операция за обкръжаване на вражеската групировка. Именно това принуди руснаците да избягат. Руската пропаганда все още оправдава бягството на своите войски с уж доброволното решение за “драстично намаляване на военната активност”.
Благодарение на победата в Киивска област истината за руските военни престъпления – масовите екзекуции на цивилни граждани в Буча, Мотижин и други украински населени места – беше разкрита пред света. В освободените територии също бяха регистрирани множество грабежи, изтезания, насилие, убийства. По време на окупацията загинаха 1370 жители на Киивска област, включително 37 деца, 714 цивилни бяха изтезавани. Само в Бучанския район за 33 дни окупация руските военни са извършили повече от 9 хил. военни престъпления. Освен това 514 жители на Киивска област и до момента са в неизвестност.
Лукашенко се подготвя за война
Днес Киив е много по-добре защитен, отколкото преди две години. Създадени са мощни укрепления, а украинските войски са готови да отблъснат всякакви опити за повторно нахлуване от север. Понастоящем не съществува възможност за изненадващо нахлуване на руската армия в Киивска област, тъй като при следващия подобен опит Руската федерация ще понесе още по-значителни загуби. Въпреки това, може би на фона на подобни изявления или опитвайки се да играе “велик оратор и стратег”, самопровъзгласилият се за президент на Беларус Александър Лукашенко направи одиозно изявление, без да намеква нищо.
Във вторник, 2 април, той заяви, че страната му се готви за война – там се наблюдава усилване на отбранителната готовност. Лукашенко взе участие в церемонията по полагане на капсула с послание към потомците на строителната площадка на нова градска болница в Гродно. Той отбеляза, че това събитие може да се разглежда като послание към съседните на Беларус държави.
“Ние сега копаем земята също като тях, съвсем близо до границата. Само че целите ни са съвсем различни. Там (в Украйна) копаят окопи, траншеи срещу танкове и т.н., увеличават разходите за ударни оръжия. А ние тук харчим две трети от регионалния бюджет за социалната сфера – здравеопазване, образование, култура, спорт и т.н. Искаме да изградим собственото си мирно бъдеще. Решени сме само да творим”, подчерта самозваният ръководител на Беларус.
Лукашенко твърди, че страната му не желае да воюва, но все пак се готви за война. “Не вярвайте на никого, че искаме да воюваме. Ние се готвим за война, говоря откровено за това. “Ако искаш мир, готви се за война” – това не съм го измислил аз. То е много правилно казано”, каза той.
По думите на самопровъзгласилия се президент в Беларус се извършва необходимата подготовка на съответните части, на войските се доставят различни видове оръжия и техника. “Ако някой от недружелюбните страни ни критикува, знайте, че ние постъпваме правилно. Ако там започнат да ни хвалят, това вече е проблем. Нямаме нужда да заплашваме когото и да било. Ние не искаме чужда земя. Дай Боже да можем да обработим тази”, заяви Лукашенко.
Подобни изявления не идват от нищото. С подобни изказвания обаче мнимият белоруски лидер само се опитва да се “похвали” пред ръководството си от Кремъл. Не трябва да си военен експерт, за да разбереш глупостта, за която говори самопровъзгласилият се президент на Беларус – по принцип не може да има никакво настъпление от страна на Украйна срещу Беларус. В същото време самата територия на страната се използва от руснаците за транспортиране на оръжия към руските територии, граничещи с Украйна.
Поредният опит да се представи в образа на “жертва на обстоятелствата” изобщо не се оказа полезен за Лукашенко. Укрепвайки границата “срещу Украйна”, той и най-близката му кохорта от политически престъпници просто печелят пари за себе си благодарение на корупцията в беларуската армия и в същото време се опитват да “спечелят” кредита на доверие от страна на беларусите, като подчертават “вижте, ние се грижим за вашата сигурност”. Но сигурността от кого? От държавата, която вече повече от две години се бори за своята независимост в пълномащабна война? За пореден път Лукашенко определено не успя да изглежда като сериозен политик.
Вашият коментар