,

Ивановден – Празникът на Свети Йоан Кръстител и Богоявление в българската традиция.

Българската православна църква почита свети Йоан Кръстител на 7 януари – последният старозаветен пророк и кръстител на Исус Христос. Той се нарича Предтеча, защото предсказваше идването на Месията и призоваваше към покаяние. Според евангелската история Йоан се е родил половин година преди Исус и бил син на свещеника Закария и Елисавета.

Йоан водеше аскетичен живот и, когато навърши 30 години, започна да проповядва и кръщава. Той възвестявал идването на Месията, призовавал към покаяние и кръщавал хората с вода. Но той предупредил, че иде по-силният, който ще кръсти с Дух Свети и огън. Исус Христос също получи светото кръщение от Йоан.

Йоан Кръстител бил убит по заповед на управляващия Галилея Ирод Антипа, а главата му била представена на танцьорката Саломе. Ивановден, празникът посветен на св. Йоан Кръстител, е един от най-тачените в България. Името като Иван, Ивана, Иванка и други, свързани с празника, са изключително популярни.

По националната статистика близо 350 000 българи празнуват имен ден на 7 януари. Ивановците са около 140 000, а Иванките – близо 52 000. Фамилията Иванов е най-популярната в страната, носена от около 270 000 мъже и жени.

Обичаите на Ивановден са свързани с очистването от “мръсните” дни след Богоявление и водата има очистителна сила. Традиционно, хората посещават имениците си и ритуално ги къпят в реката. Този, който не иска да се потопи, може да се откупи, но понякога се напръсква за здраве.

Денят е посветен и на младите семейства, вече официално венчани през предходната година. Теват посещават кумовете си, носейки подаръци като хляб, баница и печена кокошка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *