На 13 декември започна срещата на върха на ЕС, на която лидерите трябваше да обсъдят редица въпроси, но се състояха 2 важни за Украйна събития:
– Беше договорено започването на преговори за присъединяване към ЕС на Украйна и Молдова;
– Унгария блокира предоставянето на 50 млрд. евро на Украйна за периода 2024-2027 г.
Главен “герой” на тези събития стана унгарският министър-председател Виктор Орбан. В деня преди срещата ЕС изигра “финансовата си карта” с Орбан: обяви, че ще размрази 10 млрд. евро помощ, предназначена за Унгария. Последва, обаче унгарско изявление, че “Орбан ще успее да блокира присъединяването на Украйна към ЕС още 75 пъти”. След предложението на Шолц унгарският премиер, нарушавайки протокола и без да остави заместник, напусна срещата. Решението за започване на преговори с Украйна и Молдова беше взето без гласа на Унгария.
Украйна вече премина към предпоследния, най-дълъг и “хартиен” етап от присъединяването си към ЕС. Украинците могат да се задържат на него в продължение на около 4 години. Именно поради “техническата” страна на този етап обаче Унгария няма да може да му влияе. Следващата възможност е 4-тият етап на подписване на документа за присъединяване, при който решението трябва да бъде взето с единодушно съгласие от всички членове.
Европейският съюз ще започне да организира преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, когато бъде потвърдено, че Киев и Кишинев са предприели съответните “стъпки”, посочени в препоръките на Европейската комисия, обявени в началото на ноември. Информацията за това е публикувана на 14 декември в съобщение за медиите на Европейския съвет относно резултатите от първия ден на срещата на върха.
В документа не се посочва срок, в който страните трябва да изпълнят “стъпките за присъединяване към ЕС”, нито очаквана дата за започване на преговорите. Външните министри на ЕС ще решат по-късно дали Украйна и Молдова са изпълнили необходимите условия, съобщи информационна агенция Ройтерс. В същото време белгийският премиер Александър де Кроа заяви след първия ден на срещата в Брюксел, че ЕС може да започне преговори за членство с Украйна още на 18 декември. Европейският съвет одобри и предоставянето на Грузия на статут на страна – кандидат за членство в Европейския съюз.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна беше основната тема на срещата на върха на ЕС и голяма част от доклада през първия ден на срещата беше посветена на него. Европейският съюз потвърди плановете си да подкрепя “независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в границите, признати от международното право”. Това включва политическа, финансова, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа, заяви Европейският съвет. Участниците в срещата на върха отбелязаха необходимостта от подкрепа за вноса на зърно от Украйна, както през Черно море, така и чрез “коридорите на солидарността”, които бяха създадени като алтернатива на морския маршрут за износ на селскостопански продукти от Украйна след оттеглянето на Русия от “зърнената сделка”.
ЕС ще оказва помощ и на Грузия и Молдова за “справяне с предизвикателствата, пред които са изправени при преодоляването на последиците от войната, започната от Руската Федерация срещу Украйна”.
По време на срещата на върха Европейският съвет приветства и приемането на 12-ия пакет от санкции, които ЕС възнамерява да наложи на Руската Федерация във връзка с продължаващата война срещу Украйна. Документът беше съгласуван на отделно заседание на представителите на ЕС в нощта срещу петък, 15 декември, пише Ройтерс.
Особено радващо е, че България не изостава от европейските си колеги и също увеличава помощта си за Украйна. Народното събрание на страната ратифицира споразумение с Европейската комисия за предоставяне на Украйна на микрофинансова помощ в размер на 3,6 млрд. евро. Споразумението предвижда България да предостави гаранции на стойност 16 654 646 евро.
Целта на помощта е да се засили подкрепата за Украйна на фона на настоящите предизвикателства, сред които са и дебатите на политическата сцена в България. Отбелязва се, че по време на заседанието в парламента бяха изразени противоположни мнения, в частност изказването на лидера на партия “Възраждане” Костадин Костадинов, който разкритикува отпускането на средства за Украйна, изразявайки загриженост за вътрешните приоритети.
Както се вижда, срещу помощта за Украйна във всички европейски страни застават предимно или радикално леви, или крайно десни представители.
Правителствата на Украйна и България обсъдиха и износа на украински селскостопански продукти, по-специално започването на доставки на слънчоглед по лиценз. Украинският министър на аграрната политика и храните Николай Солский проведе онлайн среща с българския си колега Кирил Вътев. Солский съобщи, че украинските износители на слънчоглед вече подготвят документите за кандидатстване за лицензи. След като заявките бъдат съгласувани с българската страна, украинските предприемачи ще получат лиценз за износ на слънчоглед. Министърът на аграрната политика на Украйна отбеляза важността на спазването на лицензионния режим за износ на определени селскостопански продукти за България. Тази стъпка за пореден път демонстрира готовността на Киев да стане част от ЕС, който въпреки ежедневните страдания на Украйна от пълномащабната война, не забравя да сключва адекватни икономически споразумения, целящи постигането на успехи и от двете страни на споразумението.
Подпомагането на Украйна – както политическо, така и материално – трябва да се превърне в тенденция за всяка политическа сила в Европа, тъй като всеки ден Киев извоюва законното си право да бъде част от ЕС – Украйна е основният аванпост на борбата срещу “руския свят”.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар