През годините България продължава да се изявява като най-корумпираната държава в Европейския съюз (ЕС), според докладите на “Трансперънси интернешънъл”. В началото на тази седмица бяха представени резултатите от изследването за 2023 г., фокусирано върху местната система за почтеност. Какво отразява това изследване?
Въпреки че индексът остава стабилен спрямо предходната година, съществува сериозна вътрешна динамика в процесите. Наблюдава се пренареждане на общините, които са обект на изследване, като някои от тях се издигат от опашката към средата на класацията. Този напредък се приписва на работата, извършена с тях, където бяха споделени добри практики и възможности. Основно с чисто организационни мерки, като въвеждане на отчетност, прозрачност, механизми за консултации с бизнеса и гражданския сектор, те успяха да подобрят своето представяне. За съжаление, въпреки този напредък, все още се забелязват “двойкаджии” в градове като Хасково, Силистра и Кърджали.
Във върха на класацията се нареждат три града с голям икономически потенциал: Русе, Бургас и София – на първо, второ и трето място съответно. Това подчертава, че успехът не зависи толкова от нивото на ресурсите и административния капацитет, колкото от постоянната целенасочена политика за подобрение на управленските процеси. Един конкретен пример е Русе, където гражданите имат възможност да проследяват движението на своите документи. Освен това, участието на гражданите в процеса на вземане на решения е публичен и отчетен, с равен достъп и ясни критерии за участие.
Друг пример е Бургас, където се забелязва, че при градацията на трите ключови институции кметът има по-ниска оценка от общинския съвет, който пък е с по-ниска оценка от администрацията. Тези резултати показват, че в града е изградена устойчива администрация, където институционалната структура е важна, а лидерските качества са подчинени на нея. Така че, там можем да говорим по-скоро за институционалност, отколкото за лидерски качества.
Как тези резултати се вписват в общата картина и как се формира глобалният индекс за възприятие на корупцията (CPI)?
Глобалният индекс за възприятие на корупцията (CPI) подрежда различните държави според техните антикорупционни усилия и институционален капацитет. Този индекс включва всички икономически територии в света и служи като основа за взимане на политически решения на ниво ЕС, ООН, Г-20 и други.
CPI се формира чрез събирането на данни от различни независими изследвания в различни области на икономиката, политиката и обществения живот. За България, този индекс се базира на 10 изследвания, групирани в икономическа, социална и политическа сфера. Въпреки че като член на ЕС България е включена в категорията с държавите, където политическите критерии и макроикономическите показатели са добре покрити, резултатите, свързани с бизнес климата, са изключително ниски.
Как се разбира “усещането за корупция”?
“Усещането за корупция” е начинът, по който хората възприемат корупцията в дадена държава. Политиците често тълкуват този термин по субективен начин, опитвайки се да оспорят обективността на изследването. Този термин обаче се отнася до това как гражданите и бизнесът възприемат присъствието и въздействието на корупцията в обществото. CPI не се базира на субективни становища, а по-скоро на обективни данни от различни авторитетни изследвания, като тези на Световния икономически форум, фондация “Бертелсман”, Световния проект за правосъдие, Университета в Гьотеборг и други.
Един от факторите, които влияят на мястото на държава в класацията, е общата картина на върховенството на закона и ефективността на институциите в борбата с корупцията. Изследванията анализират цялостната система на правораздаването и законотворческия процес. В случай на България, тези области показват значителни дефицити и проблеми.
Каква тенденция наблюдавате през годините?
Над годините може да се забележи стабилна тенденция за България да се задържа в региона на най-корумпираните държави в ЕС. Този индекс показва, че България продължава да има системен проблем с корупцията и липса на капацитет за ефективно преодоляване на този проблем. Въпреки евентуални промени в класацията, те са често свързани с външни влияния или извънредни обстоятелства, като икономически кризи в съседни страни.
Изглежда, че положението остава непроменено през последните 10 години, като България се запазва в региона на последните места в класацията. Този факт подчертава необходимостта от устойчиви реформи и по-ефективни мерки за борба с корупцията в страната.
Вашият коментар