Като причина за ветото Радев посочи, че народните представители “не са били достатъчно добре запознати с конкретните параметри на безвъзмездното предоставяне на техника, което не им е позволило да преценят обективно дали предоставената техника е необходима или не”.
Радев заяви, че при приемането на закона не са взети предвид задачите, поставени пред МВР, нуждите на Гранична полиция и пожарникарите. “Предоставената на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника може да бъде използвана за охрана на българската граница и за оказване на помощ на населението в случай на природни бедствия и аварии, включително в труднодостъпни райони. Ръководя се от убеждението, че сигурността, здравето и животът на българските граждани трябва да бъдат основен приоритет”, се казва в изявлението му.
Българският парламент официално гласува да бъдат предадени на Украйна 100 бронетранспортьора, които са отписани от Министерството на отбраната на страната и никога не са били използвани. Българското Народно събрание прие междуправителствено споразумение с Украйна за “дарение на бронирани транспортни средства”, което означава прехвърляне на 100 стари бронетранспортьора заедно с въоръжение и резервни части на ВСУ. За първи път, както беше планирано, България щеще да извърши прехвърляне на бронирана техника на Украйна без посредници
Най-интересният е фактът, че тези 100 БТР-а вече са били изведени от експлоатация и са били просто на склад, без да се поддържат по подходящ начин. Въпреки това Радев смята, че тези сто съветски машини са от изключителна необходимост за България.
От своя страна българският министър-председател Николай Денков прогнозира, че парламентарното мнозинство ще отхвърли наложеното от президента Румен Радев вето върху споразумението за доставка на бронетранспортьори за Украйна. “Това вето ще бъде отхвърлено, така че не виждам какво да коментирам”, каза накратко българският премиер.
Вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел изрази съжаление за наложеното вето върху споразумението за безвъзмездно предоставяне на бойни бронирани машини на Украйна. Тя отбеляза, че нуждата от 100 БТР-а от арсенала на МВР за самата България отдавна е отпаднала. “Решението беше съгласувано с необходимите структури, за да бъде ясна позицията на България. Ако този дебат доведе до това, гражданите пак да се убедят в отпадналата необходимост и отново да заявят солидарност с Украйна, е въпрос на време Народното събрание да си свърши работата. На фона на предишните дебати не очаквам промяна в позицията на Народното събрание”, каза Габриел.
Войната в Украйна доведе до разцепление в българското общество и политика. Въпреки че повечето българи подкрепят Украйна и са за предоставянето на военна и хуманитарна помощ, съществува и значителна проруска опозиция.
Един от основните представители на проруската опозиция е българският президент Румен Радев. Радев неведнъж е изразявал симпатии към Русия и нейния президент Владимир Путин. Той беше издигнат от Българската социалистическа партия (БСП), която традиционно поддържа добри отношения с Русия. Още през юли 2023 г. Радев наложи вето на решението на българския парламент да достави на Украйна 30 единици бронирани машини българско производство. Това решение предизвика широк обществен отзвук в България и в чужбина.
Критиците на Радев твърдят, че решението му не е нищо друго освен опит да се хареса на Кремъл. Те изтъкват, че Радев неведнъж е изразявал симпатии към Русия и нейния президент Владимир Путин. Поддръжниците на Радев, от друга страна, твърдят, че решението му е проява на далновидност и отговорност. Те смятат, че България трябва да избягва всякакви действия, които биха могли да доведат до ескалация на конфликта в Украйна.
Въпреки проруската позиция на президента Радев, българският парламент е в състояние да следва ефективно европейската стратегия за подпомагане на Украйна.
Според българската конституция президентът има право да налага вето на закони, приети от парламента. За да преодолее ветото на президента обаче, парламентът се нуждае само от 2/3 от гласовете на общия брой депутати. Понастоящем мнозинството в българския парламент принадлежи на проевропейските партии. Така парламентът има възможност да преодолее ветото на президента Радев и да приеме законите, необходими за предоставяне на военна и хуманитарна помощ на Украйна.
Освен това българският парламент може да използва и други механизми, за да се противопостави на проруската политика на президента. Например, парламентът може да инициира импийчмънт на президента, ако той бъде признат за виновен в нарушаване на Конституцията, към което клони политиката на Румен Радев.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар