Дмитрий Хмелницки
Борис Демаш
На пети октомври 2023 г. в Кипър избухва дипломатически скандал. Кореспондентът на “Российская газета” Александър Гасюк беше арестуван от служители на кипърската полиция докато седи в автомобил пред къщата, в която живее в Никозия. Журналистът беше изведен от колата, окован с белезници и вкаран в патрулна кола. Когато патрулката тръгнала, случайно намиращият се наблизо служител на руското посолство Дмитрий Двойников (името, което споменават ред руски медии), се хвърлил върху капака ѝ и лежал върху него няколко десетки метра, след което също бил задържан.
Както стана ясно от репортажа на кипърския телевизионен канал AlphaNews, разрешението за временно пребиваване на Гасюк е било отменено още през септември “от съображения за сигурност” и той е бил помолен да напусне Кипър. Протестите на Гасюк и на руското посолство, изпратени до кипърското външно министерство, не са дали резултат. Според Гасюк кипърските служби за сигурност са наранили ръката му по време на ареста. На следващия ден Гасюк и семейството му са депортирани в Москва през Дубай, а Дойников просто е освободен.
На 6 октомври посланикът на Кипър в Москва е извикан в руското външно министерство, където му е връчен протест във връзка с “неприемливи и провокативни действия срещу акредитирания в Никозия кореспондент на “Российская газета” А.Г. Гасюк, и служителя на руското посолство Д.В. Дойников, при изпълнение на служебните им задължения”. В съобщението на РИА “Новости” се посочва, че и двамата са изпълнявали служебни задачи.
Най-интересното в тези изявления е информацията, че Дойников е бил задържан при изпълнение на служебните си задължения. Оказва се, че охраната на Гасюк срещу кипърската полиция и предотвратяването на ареста му са влизали в служебните задължения на Дойников. Това изобщо не се връзва с официалната роля на Гасюк като журналист от московски вестник. Обикновените журналисти не работят в чужбина под охраната на служители на посолството на своята страна срещу местната полиция и власти.
В нито едно съобщение не се посочва какви точно служебни задължения е изпълнявал самият Гасюк по този момент, че са наложили такива екстравагантни и необмислени действия от страна на Дойников. Но е съвсем очевидно, че нещо е изпълнявал. И че действията му не са имали нищо общо с журналистическата дейност. Най-вероятно той е водил наблюдение на нещо или някого, а Дойников го е прикривал. Всичко това навежда на мисълта, че и двамата – Гасюк и Дойников – принадлежат към един и същи отдел, към някоя от руските специални служби (ФСБ, СВР или ГРУ), и са изпълнявали една и съща задача.
Говорителят на Министерство на външните работи на РФ Мария Захарова реагира на това събитие с обичайната си екзалтация: “Безотговорното експулсиране от Република Кипър на кореспондента на “Российская газета” А. Г. Гасюк, което беше предшествано от организирана от специалните служби операция за оказване на психологически натиск върху руския журналист и неговото семейство, завършила с брутален побой над представителя на медията с осакатяване, е поредното звено в координираната кампания на “колективния Запад” за тотално потискане на всякакви източници на алтернативна информация в неговото информационно пространство”. Тоест, според версията на Захарова, депортирането на Гасюк е част от кампанията на “колективния Запад” за потискане на свободата на мнение и свободата на печата в Кипър.
“Российская газета” коментира събитието по-спокойно: “В тази абсолютно дивашка провокация, свързана със силовото задържане от местни полицаи на журналиста на “Российская газета”, кандидат на науките и писател Александър Гасюк в някога безопасния и спокоен за руснацит Кипър, се проследява англосаксонска следа“.
Всъщност кипърската преса съобщава, че решението за депортиране на Гасюк е взето “след като кипърските власти са получили сигнал от ЦРУ, че той е замесен в подозрителни дейности и е забелязан да шпионира обекти в Никозия“. С оглед на това разминаване в мненията относно професионалната дейност на Гасюк и Дойников е логично да разгледаме по-подробно биографиите на двете лица.
Кореспондентът на “Российская газета” Александър Генадиевич Гасюк е роден през юли 1981 г. в градчето Сходня край Москва. “Многократно е пътувал в командировки с редакционни задачи в страните от ОНД, Европа, Латинска Америка, Азия и Близкия изток. През 2010-2013 г. е собствен кореспондент на “РГ” в САЩ, а през 2014-2019 г. – кореспондент на “РГ” в Гърция. От 2020 г. работи в пула на министъра на външните работи на РФ. Победител във Всеруския конкурс на международните журналисти в категорията “Най-добро интервю по международни въпроси” (2012 г.). Автор на книгата “Виктор Бут. Истинската история на “Оръжейния барон” (2021 г.)”.
Странно е, че в интернет няма информация за образованието на Гасюк. По съветско време (както и сега в Русия) професията на международния журналист обикновено служи като прикритие за работата на служителите на специалните служби. За нея, както и за други професии, свързани с работа в чужбина и контакти с чужденци, по правило се обучават в специализирани институции, тясно свързани с разузнавателните служби – МГИМО, факултетите по журналистика и история на Московския държавен университет, Института за дружба на народите “Патрис Лумумба” (сега университет) и др. От открити източници е невъзможно да се разбере къде е учил Гасюк, но той защитава дисертация за придобиване на научна степен кандидат на историческите науки в университета “Лумумба” през 2008 година. Темата е “Външнополитическата пропаганда на СССР в навечерието на Великата отечествена война: 1939-1941 г.”. Актуалността на темата в автореферата се обяснява с “необходимостта от изграждането на ефективна система за информационно осигуряване на външната политика на нова Русия, като се отчитат постиженията на съветския период”.
Както се знае, външнополитическата пропаганда на Сталин винаги е била изключително лъжлива. Ето защо изучаването на пропагандните “разработки от съветския период” с цел използването им в новата епоха говори само по себе си. Подобна тема е напълно в съответствие с политиката на Путин за възстановяване на съветския режим и съветските пропагандни методи. Заглавията на многобройните статии на Гасюк в “Российская газета” потвърждават професията му на типичен пропагандист-фалшификатор. Ето няколко заглавия от последните месеци: “Кипър, който се присъедини към антируските санкции, се смъкна надолу в класацията по конкурентоспособност”, “Зехтинът ще се превърне в лукс в Европа заради повишаването на цените”, “Кипър отбеляза Деня на обединението на новите региони с Русия”, “В Кипър започнаха патриотични акции в навечерието на Деня на Победата“.
През 2021 г. Гасюк публикува книга за Виктор Бут – руски офицер от специалните служби, осъден на 25 години в САЩ за нелегален трафик на оръжие. Смисълът и жанрът на това произведение са очевидни още от предговора: “В хода на работата по книгата стана ясно, че случаят “Бут” е не само история за измислени митове и популяризиран чрез “независими” неправителствени организации и медии на образа на зловещия руски “оръжеен барон”… Това е пряка атака срещу интересите на Русия и нейните граждани, поредна и, както изглежда, не последна проява на арогантност към нашата страна от страна на САЩ“. Няма съмнение, че книгата, оправдаваща престъпленията на Бут, е написана по поръчка на руските служби за сигурност. И само човек, близък до специалните служби, би могъл да получи такава поръчка.
В продължение на няколко години Гасюк работи като специален кореспондент на “Российская газета” в САЩ и трябва да се предположи, че американските власти са били наясно с кого си имат работа. Очевидно кипърското разузнаване го е наблюдавало достатъчно дълго време, което се потвърждава от обстоятелствата на задържането му и екстравагантното поведение на служителя на посолството Дойников.
Данил Викторович Дойников (а не Дмитрий, както е посочено в съобщенията) е роден през август 1980 г. в Калининград. Не могат да бъдат открити точни данни за образованието и професията му, но чрез анализ на неговите и на съпругата му профили в руската социална мрежа “Однокласники” може да се заключи, че той е принадлежал към Граничната служба на ФСБ на Руската Федерация. По-специално, според всички данни към в/п 9831 (Багратионовски учебен граничен отряд). Баща му също е бил офицер от гранични войски и е служил в Афганистан.
Дойников на фона на флага на гранични войски на ФСБ на РФ “Граница под ключ” с барета на гранични войски на ФСБ на Русия
Синът на Дойников с барета на гранични войски на ФСБ на РФ и медал “95 години границите на родината – свещени и неприкосновени”.
Дойников е добавил в групата си приятели под името “Колеги” няколко човека, които са служили във в/п 9831 (Багратионовски учебен граничен отряд).
Сред приятелите си в групата “Колеги” Дойников има човек на име Игор Авдонкин, който в периода от 1970 до 1972 г. е служил във в/п 60654 (Елстал (Олимпишесдорф), ГДР). В графата “За мен” е посочено, че той е работил в руското посолство в Ботсвана. Известно е също, че е работил и в посолството на РФ в Таджикистан.
Самият Дойников, ако се съди по снимките в профила му, известно време е бил на служба в руската дипломатическа мисия в Таджикистан като служител на руското посолство. Съпругата на Дойников обаче в коментарите си в социалните мрежи нарича съпруга си военен.
На една от снимките Дойников е облечен в тактическа военна униформа с тактическа жилетка и има значка, която е прикрита с редактор на снимки, което може да означава, че той принадлежи към военните формирования на РФ в чужбина (например военен аташе в посолство).
Всичко гореизложено не дава основание да се съмняваме в принадлежността на Данил Викторович Дойников към специалните служби на Русия, най-вероятно към ФСБ. Поведението на Дойников по време на задържането на Гасюк на пръв поглед изглежда абсурдно. Може би същността на случилото се може да се изясни със ситуацията, описана в книгата на бившия офицер от КГБ Владимир Попов “Заговор на мошеници. Записки на бивш подполковник от КГБ”. В нея се разказва за подготовката на среща в едно парижко кафене между офицера от КГБ Евгений Иванов (бъдещ генерал-лейтенант от КГБ) и Мария Розанова, съпруга на Андрей Синявски, герой от известния процес от 1966 година. И двамата емигрират от СССР през 1973 г.:
“Офицерът от резидентурата на КГБ, работещ под прикритието на консулски служител, покрай контрола на ситуацията в кафенето, е трябвало да осигури и физическата безопасност на Иванов, в случай че френските власти се опитат да го арестуват по време на разговора му с Розанова, бивша съветска гражданка, намираща се понастоящем под френска закрила. В отговорностите на офицера от резидентурата също е влизало незабавното отвеждане на Иванов в сградата на съветското посолство, както в случай на опит за неговото арестуване, така и в случай на нежелано развитие на ситуацията. За свръзка с останалите членове на оперативната група на съветското посолство, прикриващи срещата между Иванов и Синявски, офицерът е бил оборудван с портативна радиостанция. В групата е включен и оперативен шофьор на резидентурата”.
Оказва се, че Евгений Иванов, който няма дипломатически имунитет, е бил под закрилата на служител на посолството, който в случай на опасност е трябвало да го прикрие от полицията, да го качи в кола с дипломатически номера и да го закара до посолството. Ако Дойников е имал подобна задача, то скачането му върху капака на кипърската полицейска кола изглежда минимум обяснимо. Човекът е изпълнявал докрай служебния си дълг в една безнадеждна ситуация. Практически Александър Матросов. Описаните събития се случват през 1976 г., но едва ли тактиката на руските специални служби днес е много по-различна от тактиката на КГБ преди половин век.
Фактът, че Гасюк и Дойников са изпълнявали някаква служебна задача по време на ареста на Гасюк, беше потвърден и Министерство на външните работи на РФ. Може би останалите членове на оперативната група, които не са се хвърлили върху капака на колата, просто са останали незабелязани от пресата.
По време на задържането на Гасюк Дойников е седял в паркиран наблизо автомобил. На попадналото в пресата видео, заснето от балкона от съпругата на Гасюк, Анна, се вижда как кипърските полицаи без никакви резки движения извеждат Гасюк от неговата кола и го качват в своя автомобил. В същото време един от тях, разперил ръце, удържа на разстояние двама мъже, които се опитват да се доближат до задържания. Единият от тях е Дойников. След това Дойников застава пред автомобила и когато той започва да се движи, ляга на капака. Другият мъж тича до автомобила и се опитва да хване дръжката на шофьорската врата. Малко вероятно е каквато и задача да са изпълнявали Гасюк и Дойников преди ареста си, тя да е имала нещо общо с журналистиката.
Депортирането от Кипър на руски журналист-шпионин “от съображения за сигурност” е първият подобен случай в историята на руско-кипърските отношения. И ми се иска да мисля, че няма да е последният.
От началото на войната на Русия срещу Украйна от страните на ЕС бяха изгонени около 200 руски дипломати или по-точно разузнавачи, работещи под дипломатическо прикритие.
Контраразузнавателните служби на различните държави обикновено са добре осведомени кои от служителите в руските дипломатически мисии са “чисти” дипломати и кои са сътрудници на разузнаването, маскирани като дипломати. По съветско време последните съставляваха приблизително 60 % от персонала на посолствата и консулствата. Сега вероятно са дори повече. А със съкратяването на международните връзки на Русия със западните страни след началото на украинската война, дейността на руските посолства в тези страни се свежда до дейност на специалните служби. Нещо повече, ценността на тази дейност в новите условия значително нарасна. С голяма степен на сигурност можем да кажем, че експулсирането на абсолютното мнозинство от персонала на руските посолства в страните от ЕС няма изобщо да се отрази на дипломатическите и международните контакти с Русия, които и без това са минимални. Но то ще затрудни значително руските разузнавателни служби при вербуването на агенти в политическите и бизнес средите, извличането на класифицирана информация, извършването на промишлен шпионаж и заобикалянето на санкциите.
В условията на политическата и икономическа изолация на Русия, нейните дипломатически мисии в страните от ЕС функционират предимно като резидентури на специалните служби, така че намаляването на тяхното дипломатическо (разбирай шпионско) присъствие до минимум изглежда съвсем разумно. Поне до края на руско-украинската война и установяването в Русия на политически режим, с който може да се работи.
Превод: Desislava Jovanovich
Източник: cyprus-daily.news
Вашият коментар