Стратегията за национална сигурност играе ключова роля в йерархията на стратегическите документи, предоставяйки оценка на средата за сигурност и определяйки основните интереси и политики на страната. Според закона, Министерският съвет предлага проект на стратегията на Народното събрание, която след приемане става задължителна за всички държавни органи. Въпреки че не е научен или академичен документ, стратегията се основава на сериозни проучвания и анализи.
Тя представлява най-висшата политическа оценка на текущите рискове и заплахи, както и на процесите и тенденциите, които могат да имат сериозни последици за държавата и обществото. Стратегията насочва последващите политики и приоритети, включително разпределението на ресурси. Светът е изключително динамичен и непредвидим, което изисква добро разбиране на процесите и адекватни политики.
Действащата стратегия от 2018 г. определя националните интереси и инструментите за тяхното реализиране и защита в променящата се среда на сигурност. От 2018 г. обаче средата за сигурност се промени значително, поставяйки нови рискове и предизвикателства. След 2018 г. светът се сблъска с ковид пандемията, конфликти в Близкия изток, навлизането на изкуствения интелект и хибридни войни. Тези промени изискват актуализация на стратегията.
Киберсигурността и рисковете за критичната инфраструктура също са важни аспекти, които трябва да бъдат оценени и адресирани. Международните отношения и архитектурата за сигурност се променят, което изисква нов подход към позиционирането на България в глобалната сцена. Промените в климата и екологичните предизвикателства също стават фактори за сигурността. Регионалната нестабилност, миграционните процеси и организираната престъпност остават значими проблеми. Нови тенденции в радикализацията и тероризма също изискват внимание и анализ.
Рисковете от радикализма и тероризма продължават да представляват значителна заплаха, изискваща ефективни механизми и политики за превенция. Въпреки че Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма беше приета през 2015 г. и изтече през 2020 г., усилията за справяне с тези проблеми не спират.
Най-сериозният риск за България и Европа остава войната, започната от Русия срещу Украйна през 2022 г. Тази агресия променя европейската архитектура за сигурност и застрашава не само Украйна, но и страните-членки на НАТО и ЕС, включително България. Руските амбиции и конфронтацията със западните държави подчертават необходимостта от засилване на териториалната отбрана и колективен отговор.
Промените в средата на сигурност изискват нови оценки и политики, които да отразяват националните интереси. България, като част от НАТО и ЕС, приема техните стратегически документи, но е необходимо да разработи собствени оценки и насоки. Новата стратегия за национална сигурност трябва да предостави ясна картина на рисковете и заплахите, като приоритизира ключовите области за действие.
Ясното дефиниране на рисковете и заплахите е от съществено значение за министерствата и държавните органи, които трябва да предприемат съответните действия. Това е особено важно за службите за сигурност, които трябва да получат ясен мандат и насоки за работа. Новата стратегия ще създаде единен подход към сигурността, предотвратявайки “разпокъсани” политики между различните институции.
Стратегията за национална сигурност трябва да премине от декларативен към оценъчен характер, предоставяйки конкретни задачи и политики за бъдещи дейности. Например, ако хибридните заплахи са идентифицирани като значителен риск, трябва да се посочат мерки за тяхното минимизиране и неутрализиране чрез изграждане на устойчивост във всички сфери. Друга важна политика е изграждането на система за стратегически комуникации.
Като цяло, Стратегията за национална сигурност е ключов документ за държавното управление и бързото й обновяване и одобрение от Народното събрание е от съществено значение.
Вашият коментар