Конституционния съд (КС), научи Mediapool от свои източници. Членовете на КС са разделени по въпроса дали да запазят частта от конституционната реформа, която отне от президента пълния контрол върху служебния кабинет. Въпреки споровете, решението се очаква да бъде взето до края на юли или най-късно в първите дни на август, твърдят източниците на Mediapool. Ако се съди по темпото, с което върви процедурата по връчването на мандатите за правителство, както и посоченият от президента ориентировъчен срок за следващите избори, решението на КС може да се появи тъкмо навреме за съставянето на ново служебно правителство.
Конституционният съд обсъжда два въпроса. Първият е дали гласуването на съответните законодателни текстове миналата година е станало при спазване на парламентарната процедура. Вторият въпрос е далеч по-значим, но и по-труден за постигане на консенсус – дали обикновеното Народно събрание е превишило правомощията си, променяйки драстично баланса на властите.
Именно решението по втория въпрос може да се използва от някои конституционни съдии да прикрият своята субективна позиция към реформата.
В началото на януари президентът Румен Радев атакува пред КС конституционната промяна, която премахна неговото правомощие да управлява страната като президентска република чрез служебни кабинети в периодите, в които няма редовно излъчено от парламента правителство. Радев твърди, че реформата представлява “брутално” посегателство върху президентските правомощия и че такава промяна може да бъде гласувана само от Велико народно събрание.
Конституционните промени доведоха до това служебният премиер да се избира от ограничен предварително зададен списък от хора на определени държавни длъжности, а не по личната преценка на президента, която няма нужда дори да се мотивира.
Възможните ръководители на служебните правителства са председателят на Народното събрание, управителят или подуправителят на БНБ, председателят или зам.-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник.
Освен това парламентът продължава да работи и след назначаването на служебен кабинет, за да има контрол върху изпълнителната власт.
Аргументи “за” орязаните правомощия
Укрепване на парламентарното управление: Конституцията на България постановява, че страната е република с парламентарно управление. Промените в конституцията премахват възможността президентът да управлява като президентска република в ситуация на разпуснат парламент.
Прозрачност и отчетност: Реформата премахва възможността президентът да назначава служебни министър-председатели и членове на правителството по свое усмотрение без никаква отчетност, като така се засилва прозрачността и отчетността на изпълнителната власт.
Предотвратяване на злоупотреби: Преди реформата, президентът имаше възможност да забавя връчването на мандати за съставяне на правителство, удължавайки по този начин властта на служебните кабинети. С реформата се ограничава тази възможност за злоупотреби.
Аргументи “против” орязаните правомощия
Възможност за конституционна криза: Критиците твърдят, че промените могат да доведат до конституционна криза, ако президентът откаже да назначи служебен премиер или ако всички допустими кандидати откажат да бъдат назначени.
Ограничаване на президентските правомощия: Президентът Радев и други критици твърдят, че реформата представлява “брутално” посегателство върху президентските правомощия, които могат да бъдат променяни само от Велико народно събрание.
Липса на гъвкавост: Новите ограничения намаляват гъвкавостта на президента да избира подходящи лидери за служебни правителства, тъй като те трябва да са от предварително зададен списък от хора на определени държавни длъжности.
Възможни сценарии
Ако Конституционният съд отмени промените: Президентът отново ще получи контрол върху изпълнителната власт, като ще може да избира свой доверен човек за служебен премиер и да назначава съответните министри. Вероятно е той да се обърне към кадрите в администрацията си на “Дондуков” 2, като бивши членове на служебни кабинети, които сега са част от президентството.
Ако Конституционният съд потвърди промените: Президентът ще трябва да избира служебен премиер измежду списъка с потенциални кандидати. Това може да доведе до проблеми, както се видя през март, когато единственият кандидат беше Димитър Главчев. В този случай, ако се стигне до нови предсрочни избори, президентът ще трябва да следва новите ограничения.
Тези въпроси трябва да бъдат обсъдени по делото пред Конституционния съд, като решението му ще има сериозни последици за бъдещето на служебните правителства в България.
Противоречие с правото на ЕС и регулацията на централните банки: Включването на управителя и подуправителите на Българската народна банка (БНБ) сред допустимите кандидати за служебен премиер се оказа сериозен проблем. Това противоречи на правото на ЕС и на регулацията на системата от централни банки.
Липса на потенциални кандидати: Омбудсманът Диана Ковачева вече не можеше да бъде кандидат за премиер, тъй като беше избрана за български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Заместник-омбудсманът Елена Чернева-Маркова, потенциален кандидат за служебен премиер, подаде оставка по лични причини, като се появиха подозрения за оказан натиск.
Откази на ключови фигури: Председателят на парламента Росен Желязков отказа поста и се кандидатира на изборите както за националния, така и за европейския парламент. Това остави Димитър Главчев като единствения възможен кандидат за служебен премиер, съгласил се да заеме поста.
Политически влияния и нови кандидати
Състав на кабинета: Според критиците, политиката и кадровите назначения на Главчев като служебен премиер правят кабинета му по-скоро кабинет на ГЕРБ и Делян Пеевски.
Новите кандидати: Парламентът все още не е избрал нов омбудсман или заместник, но в списъка с допустими кандидати се появи председателката на 50-ия парламент Рая Назарян. Тя е определяна от ПП-ДБ като “най-яростния защитник” на санкционирания по закона “Магнитски” Делян Пеевски. Включването ѝ в списъка засилва подозренията, че ГЕРБ може да се опитва да си осигури изборна победа чрез служебния кабинет.
Проблеми с централната банка
Отстраняване на Андрей Гюров: Единственият кандидат за служебен премиер предложен от ПП-ДБ, Андрей Гюров, беше отстранен от поста си на подуправител на БНБ, което го изключи от списъка с възможни кандидати.
Конфликт на интереси: Дори и да не беше отстранен, назначаването на ръководители на централната банка в изпълнителната власт създава сериозен конфликт на интереси. В конвергентния доклад за еврозоната от юни е записано, че законът трябва да се промени така, че ако управител или подуправител на БНБ стане премиер, той автоматично да подава оставка от поста в централната банка. Сега законът предвижда само временно прекъсване на правомощията му.
Конституционни въпроси
Разделение на властите: Има притеснения дали включването на ръководители на БНБ и на Сметната палата като възможни кандидати за служебен премиер не противоречи на конституционния принцип за разделение на властите. По този въпрос се очаква становище на Конституционния съд.
Тези проблеми и притеснения показват сложността на реформите и необходимостта от внимателен подход към конституционните промени, за да се избегнат бъдещи кризи и противоречия.Бъдещето на служебното правителство в този му вид виси на косъм пред
Вашият коментар