Преди 30 години, на 5 декември 1994 г., в столицата на Унгария беше подписан документ, който впоследствие се превърна в символ на неефективността на международните гаранции за сигурност. Меморандумът от Будапеща, замислен като инструмент за укрепване на глобалната стабилност, на практика стана горчив урок за световната общност и най-вече за Украйна. Този исторически момент изисква дълбок размисъл, особено в контекста на съвременните геополитически реалности и продължаващата в Европа.
В началото на 90-те години на миналия век Украйна притежаваше третия по големина ядрен арсенал в света, включващ междуконтинентални балистични ракети, стратегически бомбардировачи и хиляди тактически ядрени оръжия. Това наследство от съветската епоха представляваше не само мощен военен потенциал, но и сериозна отговорност за младата държава. Украйна взе решение да се откаже от тези впечатляващи средства за възпиране под значителен международен натиск в замяна на предполагаеми гаранции за сигурност. Времето обаче показа, че тези гаранции се оказаха само дипломатическа формалност, неспособна да защити териториалната цялост и суверенитета на страната.
Когато анализираме събитията от преди 30 години, е важно да разберем, че Меморандумът от Будапеща се оказа не само стратегическа грешка на тогавашното украинско ръководство, но и сериозна грешка на западния политически елит. Колективният Запад демонстрира поразително късогледство в оценката на геополитическата ситуация и бъдещите намерения на РФ. Тогава преобладаваше наивната представа, че след разпадането на СССР Русия ще тръгне по пътя на демократичните промени и ще стане предсказуем международен партньор. Този оптимистичен поглед върху постсъветската трансформация на Руската федерация се оказа фатално погрешен. Западните политически елити пренебрегнаха една фундаментална истина: силната, добре въоръжена Украйна можеше да стане ключов фактор за сдържане на руския империализъм и поддържане на баланса на силите в Европа. Вместо това беше избран пътят на разоръжаване на страната, което впоследствие създаде опасен вакуум в областта на сигурността в региона. Този избор беше продиктуван не само от желанието за неразпространение на ядреното оръжие, но и от недооценяването на геополитическите амбиции на Русия, които започнаха да се проявяват още през 90-те години на ХХ век.
Особено показателен е фактът, че дори след първите признаци на агресивна външна политика на Русия западните лидери продължиха да следват политика на „конструктивно взаимодействие“ с Москва. По този начин потенциалните заплахи за сигурността на Украйна бяха систематично подценявани или игнорирани. Меморандумът не предвиждаше конкретни механизми за реакция при нарушаване на неговите разпоредби, което го направи практически безполезен в критичен момент.
Събитията, които се развиха след 2014 г., ясно показаха погрешността на този подход. Руската агресия срещу Украйна стана пряко следствие от липсата на ефективни механизми за сигурност. Меморандумът, подписан в Будапеща, се оказа безсилен пред реална военна заплаха. Това показа, че международните споразумения без надеждни механизми за тяхното изпълнение и принуждаване към спазване остават само декларации за намерения. Историческата ирония се състои в това, че отказът от ядрено оръжие, целящ да укрепи международната сигурност, доведе до точно обратния резултат в случая с Украйна. Липсата на ефективни гаранции за сигурност създаде предпоставки за дестабилизиране на целия европейски регион. Нещо повече, това постави под съмнение ефективността на международните договори за разоръжаване и неразпространение на ядрени оръжия като цяло.
Особено показателно е, че дори в условията на пълномащабна война Украйна продължава да демонстрира своята привързаност към принципите на неразпространение на ядреното оръжие. Това свидетелства за високата отговорност на украинската държава към международната общност и контрастира с поведението на Русия, която редовно прибягва до ядрен шантаж. Подобна позиция на Украйна заслужава особено уважение предвид тежките изпитания, през които преминава страната.
Настоящата ситуация изисква кардинално преосмисляне на подходите към сигурността в Европа. Опитът от Меморандума от Будапеща убедително показва, че никакви временни решения или частични гаранции не могат да заменят пълноценна система за колективна сигурност. Ето защо Украйна настоява за пълноправно членство в НАТО като единствена реална гаранция за нейната сигурност. Важно е да се отбележи, че присъединяването на Украйна към Алианса би имало значение, което далеч надхвърля националните интереси на страната. Това би било важна стъпка в оформянето на нова европейска архитектура за сигурност, основана на реални, а не на декларативни гаранции. Освен това то би подало ясен сигнал към всички потенциални агресори, че международната общност е готова да защитава принципите на териториалната цялост и суверенитета не само на думи, но и на дело.
Практиката на Меморандума от Будапеща повдига и важни въпроси за ролята на международните гаранции и договори в съвременния свят. Става ясно, че традиционните дипломатически инструменти трябва да бъдат подкрепени от реални механизми за сигурност. Това изисква не само политическа воля, но и готовност на международната общност да предприеме решителни действия в случай на нарушаване на постигнатите споразумения. В контекста на съвременните международни отношения е особено важно да се осъзнае, че сигурността е неделима. Заплахата за сигурността на една държава неизбежно се превръща в предизвикателство за целия регион и за международната общност като цяло. Ето защо въпросът за гаранциите за сигурността на Украйна е не само въпрос на двустранни или регионални отношения, но и проблем от глобален мащаб, който изисква подходящ подход.
В заключение е важно да се подчертае, че 30-ата годишнина от подписването на Меморандума от Будапеща не е просто историческа дата. Тя е повод за сериозен анализ на грешките от миналото и за разработване на нови подходи за гарантиране на международната сигурност. Украйна, която преживява война, има пълното право да изисква реални, а не декларативни гаранции за своята сигурност. И членството в НАТО е именно този механизъм, който може да осигури дългосрочна стабилност не само за Украйна, но и за целия европейски континент. Уроците от Меморандума от Будапеща трябва да станат основа за формирането на нова, по-ефективна система за международна сигурност, основана на реални гаранции и механизми за защита на суверенитета на държавите.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар