Държавата ще заведе дело, за да защити в съда собствеността си върху Руската църква в София. Вчера главният прокурор Борислав Сарафов сезира регионалния министър Андрей Цеков за признаване собствеността на България върху храма и за отмяна на издадения нотариален акт за собствеността на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София.
От Агенцията по вписванията са открили крепостен акт, издаден на 07 ноември 1898 г. Той е за дарение на „едно празно градско място в гр. София“ от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България за построяване на църква. Други документи по това дело не се пазят, информираха. Църквата при Руската Императорска Мисия е осветена на 11 ноември 1914 г. от Българското духовенство в съслужение с Руското духовенство. „ През 1934 година тогавашният министър на външните работи и вероизповеданията се разпоредил с тази църква, като е възложил на свой служител, да предаде зданието и принадлежностите към него, на Негово преосвещенство тогавашния софийски митрополит Стефан”, каза Виктор Малинов, завеждащ отдел “Надзор за законност” към ВАП по БНТ. Има двустранни документи от 1940 г. между България и СССР относно безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава, информираха от прокуратурата.
Има доказателства, според които по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити. Така на 24 юли 2015 г. само с един нотариален акт до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот. Тази промяна – че храмът са собственост но Руското посолство, е отразена в кадастралния регистър на недвижимите имоти, но няма други документи, които доказват тази собственост, освен нотариален кат. Проверката на прокуратурата установява още, че приложенията към нотариалния акт, както са описани, не могат да се приемат за доказателства за правоприемството, отразено като основание за правото на собственост върху земята и сградата, т.е. относно преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ, заяви той. „Не сме намерили документи, че Русия е изпълнила тези задължения…една държава придобива собственост на територията на друга държава със съгласието на приемащата държава”. Не са открити други документи или доказателства, които да свидетелстват за строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ. Не са приложени и писмени доказателства, които определят придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава.
Вашият коментар